Една грешка, втора – по-голяма

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 11, 1990 г.
ЕДНА ГРЕШКА, ВТОРА – ПО-ГОЛЯМА

[ad id=“263680″]

..
На 23.01.1990 г. Законодателната комисия и Комисията по духовното развитие при Народното събрание са приели решение за внасяне за одобрение в Народното събрание на Указ за създаване в град София на селскостопански институт към Селскостопанската академия с филиали в градовете Стара Загора и Пловдив.
Въпросът за създаване на институти в София е поставен от група преподаватели от Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина в Стара Загора и висшия селскостопански институт „Васил Коларов” в Пловдив, преобладаващата част от които са работили преди пребазирането на тези институти от София в Стара Загора и Пловдив.
Основният мотив и исканията им се съдържа в твърдението, че решението за пребазирането е било волунтаристично и е нанесло сериозен удар върху висшето селскостопанско образование у нас. Самите автори на искането смятат себе си за жертва на тоталитарния режим на Тодор Живков. С това ние сме съгласни. Твърди се, че връщането на висшето селскостопанско образование в столицата ще повиши неговото равнище и международен престиж.
В интерес на истината следва да отбележим, че преместването на институтите от София създаде немалко затруднения както на преподавателите така и на техните семейства. За тяхна чест болшинството издържаха на тези трудности и положиха много усилия за запазване нивото на подготовка на студентите и в трудните условия след пребазирането през 1974 година.
Сегашните искания за откриване на нови институти в София обаче смятаме за необосновани и нецелесъозразни по следните причини:

[ad id=“225664″]

..
◙ В настоящия кризисен за нашата страна момент не считаме, че най-важният проблем е „издигане престижа” на селскостопанското образование у нас именно по този начин – като се открият институти в София.
◙ Пребазирането само на Зооинженерния и Ветеринарномедицинския факултет от София в Стара Загора струваше на България около 12 милиона лева – за транспортни разходи и за преустройство в града на училищни сгради за временно настаняване. Отделно от това в Стара Загора се строи нов съвременен комплекс с всички удобства на обща стойност над 90 милиона лева. В момента по-голямата част от него (на стойност около 50 милиона лева) е завършена и се използува.
◙ Разкриването на институти в София ще изисква нови големи разходи за преустройството на съществуващи или строителство на нови сгради.
◙ Вероятно разкриването на институти в София ще доведе до замразяване на строителството на новия комплекс в Стара Загора и в крайна сметка – до недовършването му. А във вида, в който досега е изграден, той не може да бъде използван пълноценно – липсват по-голямата част от общежитията, спортна база, клиники и стационари за Ветеринарномедицинския факултет, библиотека, магазини и др.
◙ Институтът в Стара Загора след окончателното му завършване е предвиден за обучение на 2 100 студенти по двете специалности, което е напълно достатъчно да задоволи нуждите на народното стопанство от специалисти.
◙ Категорично възразяваме срещу формулировката във въпросното решение да се създаде Селскостопанска академия с институти в София и филиали в Стара Загора и Пловдив. Това на практика означава отнемане автономията на провинциалните институти, лишаването им от право на самостоятелност и превръщането им във второкачествени учебни заведения. Такова решение би означавало робуване на старата тоталитарна практика за свръхцентрализиране на всичко само и единствено в София.
◙ Приемането на подобно решение ще нанесе удар върху по-младите кадри създадени и израснали във ВИЗВМ – Стара Загора. Те нямат нито жителство, нито жилища в София, което на практика би ги лишило от възможността да работят там. При положение, че се намали приемът на студенти в Стара Загора или изцяло се закрие институтът (което може да се очаква), те ще трябва да се преквалифицират. Същата участ очаква и вече квалифицирания помощно-технически персонал.
Съзнаваме, че нашата реакция е малко закъсняла, но никой от нас и за момент не е допускал, че в Народното събрание и в комисиите му има хора, които толкова лесно и бързо, без необходимата им информация, ще се съгласят да се прахосват милиони народни пари, и то в такъв труден за икономиката и страната ни момент.
Настояваме Законодателната комисия и комисията по духовното развитие да не внасят за одобрение проектоуказа на сесията на Народното събрание на 8 февруари 1990 г., а това да стане след задълбочено проучване на място и съобразяване с икономическото състояние и интереси на цялата страна. Една грешка не може да бъде поправена с друга по-голяма грешка!
От инициативния комитет за защита на ВИЗВМ, Стара Загора, който включва 25 души