Енина – съжителство между древна история и технократи (част 3)

Преди 101 години, Казанлък е захранен с електричество от първата електроцентрала извън София. Това се случва в първата минута на 1914 година.

За да има Казанлък електричество, няколко души са посветили живота си на ВЕЦ-Енина. Основатели на водноелектрическата централа са семейство Стайнови от Казанлък. Идеята се ражда в главата на Стоян Стайнов, запленен от силата на електричеството и предоставената възможност за по-добър живот. Възлага на сина си Генчо, който в началото на века учи в Швейцария млекарство, но е проявявал интерес и е посещавал лекции по технически науки, да проучи възможностите за създаване на електроцентрала. Генчо се завърнал в родния град и се захванал със сложната за онова време задача. Започва дълго и трудоемко проучване на водите в района на село Енина.

Енина – съжителство между древна история и технократи (част 1)

Освен с чукарите, Стайнов-младши се борел и с конкуренцията, трябвало да остане в пълна тайна идеята им за ВЕЦ. За това той умело се прикривал, бродейки в планината, освен нивелир носил мрежа за ловене на пеперуди, кутия за хербарий, блок за рисуване и пеперуди под шапката, правил се на турист, който се забавлява. Запазването на тайната било необходимо, за да не ги изпревари някой с искане пред властите за концесия и после да ги изнудва за предоставяне на правата. Генчо установил, че има благоприятни условия за изграждане на електроцентрала с мощност 1000 к.с.

След като прави проучванията тук, констатира, че всичките Стайнови – роднините имат около половината от капитала. Тогава започват да търсят съдружници. Говорят с богаташите розо-производители, но те смятат, че Стайнови ще се провалят и им отказват. Тогава се обръщат към приятели от Дряново, това са дядовците на професор Генчо Начев – сърдечен хирург. Така те стават съдружници, предоставяйки половината капитал.

През 1911 година се регистрира Електрическо акционерно дружество „Победа“ – инвеститор и собственик на централата. Доставката на електрическите машини и материали е възложено на фирмата Siemens, а турбините – на швейцарската фирма Theodor Bell & Co. Строителните работи включват изграждане на стена от каменна зидария, тунел, дълъг 900 метра, водна камера, напорен тръбопровод и сгради за централата. Прокопаването на тунела е възложено на италианците Ровети и Паскале, осъществили тунелните работи по Подбалканската железопътна линия.

Енина – съжителство между древна история и технократи (част 2)

Строежът на централата е съпътстван с много перипетии. Освен проблеми със строителите, на Стайнови им се наложило да спрат дейността по изграждането за цяла година заради избухването на Балканската, а след това и на Междусъюзническата война. Всички български мъже са на първа линия на фронта. След завършването им работата се подновява с пълна сила.

Приключването на войната обаче не означава приключване на битката. Местните жители се надигат и започват да саботират работата.

Вече станало ясно какво ще се строи тук –  електроцентрала, която ще използва водата. Първият слух, който се пуска в село Енина е, че електричеството по водата ще избие кравите, които са на водопой. Тогава са и първите бунтове в селото срещу изграждането на електроцентралата. След това стълбовете за прокарването на енергията до Казанлък са били изсичани, което принуждава инвеститорите да заменят дървените стълбове със стоманобетони и да заобиколят землището на Енина.

Въпреки несгодите, на 1 януари 1914 година светва първата електрическа крушка в казанлъшкото читалище „Искра“. Това коренно преобръща живота на жителите на града.

Предприемачите освен технически са имали и добър търговски нюх. Промоцията за всички желаещи ток била един месец безплатно ползване, след което до всяко семейство, решило да ползва облагата, е прекарван кабел. Индустрията се развива главоломно. Ток до този момент е имало само в София. Всички фабрики в Казанлък заменят парните си двигатели с електрически, доставени също от собствениците на ВЕЦ-а.

Днес, 100 години по-късно, централата работи с оборудването, с което е дала първата светлинка на Казанлък. 100-годишните турбини се поддържат от четирима енергетици. Електричеството, което се произвежда годишно, е приблизително три милиона киловат часа.