“ Есен в Стара Загора“ – Анастас Стоянов

Кое ти е страрото, Стара Загора?
Липите златеят, отлитат ята,
под нови покриви – млади хора,
във млади пъпки – нови листа.

Кое ти е старото, Стара Загора?
Навярно е стара, прастара пръстта –
открай докрай наплодила простора
с нови пътища и млади жита.

Кое ти е старото, стари мой граде?
В късната есен и късния здрач
над нови стихове – поети млади
и първескини над първия плач.

Кое ти е старото, изгора – Загора?
По Аязмото старо – млада гора.
Дори не старее на палача позора,
и огънят, в който ти жива горя.

Берое, Августа Траяна, Ески Заара –
помни ли слънцето откога те грей?
Едничка твоята хубост е стара,
но има ли хубост, която старей!