Етика в… „мътна вода“

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 13, 1990 г.
ЕТИКА В… „МЪТНА ВОДА”
По повод изнесените във в. „Септември” материали под заглавие „Хонорар със съдебно решение” и „Творчество, което носи болка”, публикувани в бр. 51 от 22.12.1989 г., пишем това писмо.
Възмутени, желаем да изнесем някои факти с цел да се получи вярна картина по „случая Ив. Тонев” и за кой ли път да докажем, че когато човек мине през мътната локва тихо и кротко, може да не се измокри, но винаги след плясъка на водата ще окаля себе, а може и други.
И така, в материала съгласувано с Иван Тонев се подчертава, че „през 80-те години” идва модното тогава електронно модулно управление, разработка на ИМХВП и понеже електрониката тогава няма особени постижения, „точно” тогава на Иван Тонев му „хрумва” идеята да разработи и вариант на табло с релейно-контактно управление с възможност за вграждане на електронен блок. Завежда рационализаторски предложения № 23 и 25 през 1983 г., които не са приети от ТИС при МЗ „Червено знаме” и са с отрицателна рецензия от ИМХВП. Трябва веднага да отбележим, че години преди още да се започне да се разработва типовият ред на машините, видно от документите при ИМХВП, са поставени въпросите – условия за унифицирани детайли и преминаване в модулни системи в автоматиката 1978-1979 г. Никой от ел. конструкторите при секциите не подава рационализаторски предложения от подобен род, тъй като това е тяхно пряко служебно задължение, по което работят и за което им се плаща.
В този момент всички натоварващи и разтоварващи машини се произвеждат с релейно-контактно управление и на база закупените лицензи от ФРГ и в последствие рационализирани. За страната и за износ ел. таблата се изработват прегледно и достъпно на монтажна скара с български контактори и релета и струват 2 500 лв. По този повод твърдим, че до ден днешен в НРБ, СССР и чрез ГДР в други страни се работят и не сме съгласни, че този технически проблем не е решен и няма износ. Двуколонните палетизатори и депалетизатори, разработени по образец, са също с релейно-контактно управление, чийто конструктор е въпросният Иван Тонев, и също имаха износ, дори още пред 1980-а година. Следващата модификация палетизатори, и депалетизатори – едноколонни, – предмет на рационализациите, а не натоварващи и разтоварващи машини, както е цитирано във вестника, имат абсолютно един и същ принцип на управление с двуколонните, като твърдим за еднаквост до 99,9… С цел по-голяма диагностика и ремонтопригодност, както и за поставяне началото на ПРИЛОЖЕНИЕ на електрониката в управлението на по-сложните машини в ХВП се разработва на електронно-модулен принцип. Таблата ПРЕДПОЛАГАТ и възможност за вграждане и на релейно-контактен модул. Интересно, че видът на управленията в цитираните „рационализаторски предложения” е същият. Кое първично обаче? Веднага може да се провери. Разработката е от преди 80-те години, а и още се използва в някои наши заводи, където може да се види. И още, кое е рационализация: да се разместят контактните елементи на съществуващо управление в един шкаф или да се приложи електрониката.
Новото поколение натоварващи и разтоварващи – двустранни, разработени също по образец, са първоначално с управление на релейно-контактен принцип – 82 г. Ото 1982/1983 г. се започва и вариант на управление на база микропроцесорна техника. При едностранните натоварващи и разтоварващи разработката на управленията се води паралелно и на двата принципа – 84 г. Програмните микропроцесорни управления се разработват на модулен принцип във вида, отработен през 1981/1982 г. на комбинирания палетизатор, който стана ОСНОВА за всички следващи управления, независимо от използваната електроелементна база (релейна и електронна), така че цитираното в рационализаторските предложения на същия автор от 1986 г. за съществуващо положение е невярно. В уверение на това могат да се сравнят първите произведени машини, намиращи се в ЗБН – Варна и ПЗ „Загорка”, с днешното производство.
Няма да е излишно да споменем и за пазарната конюнктура, което във всички случаи определя производството, а не съответни рационализации. В подкрепа на казаното сродна наша фирма във ФРГ произвежда машините си изцяло с програмни управления за ФРГ и западните страни, но за Китай, СССР и арабските страни, дори за България, машините им са с релейно-контактно управление. Нещо повече, независимо от по-големите претенции за надеждност на управленията на фирма „Пепси-кола” в последната ни съвместна доставка за голям град в КНР – Шанхай, тази техническа политика се запази.
И така, след всичко казано, а също и от написаното в заявките, се питаме: кое е предмет на неговите рационализации? Ако е в релейно-контактния принцип, вече са даде светлина за несъстоятелност, а е и смешно. Ако е в модулния принцип, той СЪЩЕСТВУВА ПРЕДИ ЗАЯВКИТЕ. Или пък ако е само в оформлението на релейния модул в последния му вид и модулното изграждане на електрическата инсталация – то това не е идея за рационализатора, което и той самият не може да оспори. Тук в интерес на истината трябва да кажем, че що се отнася до реализацията, функционалността и внедряването на релейно-контактните управления в сегашния им вид, особено голям дял от работния колектив има конструкторът, а не майсторът-специалист Иван Тонев. И понеже става въпрос за рационализаторско движение, дали не е необходимо да направим опит за ревизия, или по-точно да подхвърлим на съмнение ролята на това движение в технически прогрес? Дали то не компенсира несъвършенствата в системата за оценка и заплащане на труда? Защото в съвестната трудова дейност за добра работа и рационални технически решения и да има кой да оценя, няма кой или как да плаща. Става така, че едно се върши, друго се говори и доказва, и може би е лесно, защото и държавни, и обществени институции помагат, стига планът им да се „преизпълнява” и те да съществуват. Така отколе е било и е, хитрият и находчив „техничар” денонощно мисли за рационализирането на „всичко”, което скромният технически свят пък денонощно твори и създава. От друга страна пък, всеизвестен и непрестанно коментиран е парадоксът – творецът в нашите условия да получава по писани „канони”, по-малко от изпълнителя и още: последният да има право да рационализира срещу заплащане, а за пълния това да е служебно задължение. Често е и така, че първият се води като втори и използва и двете облаги – както е и в нашия случай с Ив. Тонев.
Доколкото имаме възможност да се запознаем с деловата част по случая, считаме, че има и нередност в документацията при разглеждане и утвърждаване на рационализаторските предложения, както и при изчисляване на икономическия ефект. Последното твърдение базираме на това, че сравненията се извършват с микропроцесорните управления, а не със съществуващите рел. контактни табла, което е АБСОЛЮТНО НЕПРАВИЛНО. Защо?
1.  Първични са релейно-контактните управления.
2. Микропроцесорните управления са също модернизация или, понеже ни е изгодно, това са рационализации без заявки.
3. двете са почти несравними, или ако има кой да ги сравни законно, ние предлагаме подобна рационализация – тролейбусите да бъдат заменени с файтони за „сигурност на транспорта”.
Накрая нека споменем и това, че не завиждаме за левовете, които може и да са малко за свършената работа. Не е въпросът и в това, че някои са ощетени, понеже са свършили не по-малко, а може би и по-престижна работа. Всъщност става дума да етика и морал, но могат ли те да се открият в мътна вода? И докога някои ще я мътят, за да се изкарват герои!?
Пано ИВАНОВ
ръководител на ел. монтажна бригада в МЗ „Червено знаме”
инж. Стоян ЖИЛОВ
ръководител на електронна секция в ИМХВП – Стара Загора