(EZ) Кръгла маса „Неопределеност, несигурност, риск. Политики по управление на риска в съвременната среда“

19 юни 2021 г., 16:00 ч.

Уеббинар /Zoom  https://nbu-bg.zoom.us/j/85285179077?pwd=M0FoNjRhSElSQlcvRlU3L2pQWTJYdz09#success/

Организатори: Нов български университет и Фондация „РискМонитор“

Модератор: проф. д-р Димитър Вацов

Темите включени  в кръглата маса са подбрани около разбирането, че: „Риск“ е централно понятие на политиките за сигурност, те се организират около него. Смесването на риска с други теми като заплахи, опасности, несигурност, нестабилност и т.н. създава неопределеност в политическите практики по редукция на риск.

В България усвояването на рисковата проблематика продължава да закъснява. Първата концепция за национална сигурност, с която темите на сигурността застават в центъра на държавното управление, е приета през 1998 година. От тогава до днес, повече от две десетилетия, темите по управление на рискове за сигурността имаха достатъчно време, експертен и политически ресурс, за да бъдат развити, анализирани и въведени в необходими нормативни документи и практики по управление. Днес обаче рисковата тематика остава неразвита, смесва се с други теми на управлението, не е достатъчно застъпена в политическия и по-широкия публичен дебат. 

Теми и участници:

 „Рисковото съзнание: съвременни тенденции в  социология на риска“, Проф. Стефан Попов, д.ф.н.  

Проблематиката за риска навлиза в съвременната социология сравнително късно, края на 1970-те години. От този момент започват дискусиите как да се разбира рискът, каква социология на риска би била коректна. Изследванията се разклоняват в няколко основни посоки, оттам и в други, по-специфични. Единствената сфера, в която рисковете имат стабилно значение и управлението на риска е задължителна дейност са финансите – търговски банки, финансови къщи, инвестиционни дружества, застраховане, национални банки и пр. Отвъд тази сфера обаче се открива социологията на риска, в която има няколко традиции и съществени имена. Изказването е обзорно, за запознаване и ще даде обща картина на съвременната социология на риска.

Стефан Попов е доктор на Ново училище за социални изследвания. Той е политически анализатор и професор по политическа философия в Нов български университет, София. Автор е на осем книги, сред които: „Атлантис – Дезинтеграция на политически тела“ (София, Обсидиан, 2017), която анализира случаи на разпад на държавността и риск от дезинтеграция. Неговата книга „Животът на кухите фрази. Критика на политическите метафори“ е публикувана от издателството на Нов български университет през 2020. Професор е по философия и социология в Нов български университет.

„Пропастта между риска и превенцията“, доц. д-р Васил Гарнизов

От 2013 година има индикации, че съществува риск в сферата на здравеопазването, свързан с повишаване на риска от епидемии и пандемия, породен от факта на новата отвореност на страната по отношение на свободата на движение на хора, както и очакванията за постепенно нарастващ имиграционен поток от трети страни.  До момента на обявяване на световна пандемия през 2020 г., стратегическият избор на действие се отлага от вземащите решения.

Васил Гарнизов е един от основателите на Нов български университет в качеството му на Секретар на Дружеството за нов български университет. Инициатор е на създаването на Департамент антропология и е преподавател в департамента от неговото създаване. Неговите академични интереси за разнообразни: погребални обичаи, етнопрагматика, политическа култура и употребата на фотографията при работа на терен.

Доктор по филология към Института за фолклор при БАН и доцент по антология на Нов български университет.

„Институции и рискове“, д-р Рада Смедовска-Тонева

В периода 1998 – 2020 година в сектора за сигурност настъпват редица промени в институционален план. Разработва се нова нормативна база, институционализират се нови структури, съществуващите се преобразуват. Въпреки промяната – регулярните и множеството недовършени реформи – секторът е един от най-неравномерно регулираните сектори по отношение на рисковата парадигма. 

Въвеждането на понятието риск изисква дейността на институциите в сектора за сигурност да се насочи към анализ, оценка идентифициране, третиране и наблюдение на рисковете. Институциите е препоръчителното да наблегнат на проактивни действия с цел редуциране на рискове.

Рада Смедовска -Тонева е завършила право. Има докторска степен по социология на правото от СУ „Св. Климент Охридски“. Преподава „Социология на правото“ в СУ и криминология в Нов български университет. Основните й интереси са в полето на конституционната и правосъдна реформа, институционалните политики за противодействие на организираната престъпност и механизмите за контрол върху структурите от сектора за сигурност.

Социални страхове и рискове от масови страхове, д-р Албена Стамболова

Всеки отделен обществен процес има потенциал да поражда споделени, или масовизирани реакции, свързани с представите за сигурност. Предмет на интерес са групите или понякога – тълпите – на макро ниво. А също доколко групово споделени убеждения и предразсъдъци имат сила да се превърнат в масови страхове с деструктивен спрямо обществените структури и процеси характер, и които биха имали потенциал да застрашат сигурността в страната.

Разгледаният период са последните две години в България.

Албена Стамболова е доктор по френска литература на СУ „Св. Климент Охридски“. Завършва Семиотика и психоанализа (Университет Париж-VII: Дени Дидро), и Психология (Национална консерватория за изкуство и занаяти, Париж). От 1991 до 1999 работи в Департамент за продължаващо обучение в Университет Париж „Дофин“ и преподава в Университета Париж 3 „Сансие“. Има значителен опит в групова и индивидуална психотерапия и е работила като организационен консултант и експерт в социалната психология. От 2017, Албена Стамболова е консултант в Нов български университет и директор на специализирано звено за консултации.

Кръгла маса „Извънредното положение

21 юни 2021 г., 14:30 ч.

Уеббинар /Zoom https://nbu-bg.zoom.us/j/83845210092?pwd=YThjNEZCRHZlekl4bWZQV0pPdlNYdz09/
Организатори:

Нов български университет и Фондация „РискМонитор“

Модератор: проф. д-р Христо Тодоров

Темата „извънредно положение“ стана внезапно свръх актуална в началото на 2020 година с глобалното разпространение на коронавирусната инфекция COVID – 19, причинена от SARS-CoV-2. Голям брой държави в различни части на света прибегнеха към законодателства, с които въведоха извънредно положение. 

В тази критическа линия отначало се повдигаха въпроси дали изобщо бе необходимо подобно „обявяване“. Ясно беше, без особени пространни аргументации, че въпросното „обявяване“ не беше резултат на разумна подготвеност, а израз на обхванала управлението паника и чувството, че щом е станало нещо „извънредно“, каквото е пандемията, властите трябва да отговорят също с нещо „извънредно“, каквото е самото извънредно положение.

Теми и участници

Радикалната извънредност“, Проф. Стефан Попов, д.ф.н.

Когато се говори за извънредно положение често се бъркат два аспекта – от една страна, извънредното положение като въвеждано, със или без предварителна регулативна рамка, легитимно или не, но от някаква публична агенция. А от друга, състоянието на пълно изключване на правовия ред, в което имаме приблизителен, символен на̀глед/интуиция през образ на гражданска война, революцията, срив на конституционния ред и пр. Тези два аспекта трябва да се разграничават за да е ясна и границата между тях. А тя е съществена, тъй като става дума за парадигматически различни неща, които се определят още при Томас Хобс и различието не е преодоляно оттогава, а няма и как да бъде, то е онтологическо различие.

Стефан Попов е доктор на Ново училище за социални изследвания. Той е политически анализатор и професор по политическа философия в Нов български университет, София. Автор е на осем книги, сред които: „Атлантис – Дезинтеграция на политически тела“ (София, Обсидиан, 2017), която анализира случаи на разпад на държавността и риск от дезинтеграция. Неговата книга „Животът на кухите фрази. Критика на политическите метафори“ е публикувана от издателството на Нов български университет през 2020. Професор е по философия и социология в Нов български университет.

„Революция и/или суверенитет? Критика на употребите на „извънредността“ в радикалните политически дискусии“, Проф. д-р Димитър Вацов

В темата се деконструират термините „изключение“ и „държавно изключение“ – както и някои техни заместители – в дискурсите на радикалното дясно и радикалното ляво. И крайно десният и крайно левият дискурс са склонни да употребяват термина „изключение“ като тотализирана метафора (като празен обозначител), която оправдава някакъв тип „беззаконна власт“, тоест – терор. Революционният терор и държавният терор (в строгия смисъл на упражняване на власт/насилие отвъд закона) са огледални концепции. Само като хипотеза, ние можем да предположим, че те са взаимосвързани съдове, на практика: колкото повече се увеличава терорът, толкова повече се увеличават и изключителните мерки за борба „срещу терора“ и обратното.

Димитър Вацов е доктор и професор по философия в Нов български университет, София. Той е президент на Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София и главен редактор на списание „Критика и хуманизъм“.

Автор е на следните академични книги на български: „Силите на речта. Радикална прагматика“ (2021); „Това е истина“ (2016); „Опити върху властта и истината“ (2009); „Свобода и признаване. Интерактивните извори на идентичността“ (2006); „Онтология на утвърждаването. Ницше като задача“ (2003). Също така е публикувал многобройни статии на английски, френски, италиански, испански, полски и руски език. Неговите изследователски интереси са в сферата на социалната и политическата философия и пост-аналитичната философия на езика.

„Управление на извънредното положение. Случаят „НОЩ ““, доц. д-р Васил Гарнизов

Поведението и вземането на решения от “НОЩ“ при управлението на извънредното положение и пандемията.

Проект „Рискове за сигурността. Към дълбока реформа на институционалните политики“, финансиран от Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (аwww.activecitizensfund.bg).

В настоящия си вид комплексът национални политики за сигурност е далеч отвъд действителните проблеми на общество и граждани. Институционалните политики са:

  • архаични, базирани на отживяла оценка за рискове за сигурността, оттам и десоциализирани;
  • обект на безогледна партийна пропаганда от популисткото парламентарно представителство;
  • елементите в тях не изграждат консистентна съвременна система;
  • във вътрешен план разчитат на засилен репресивно-наказателен елемент;
  • идеята за анализ и оценка на рискове с оглед превенция продължава да е силно подценена.

Основна цел на проекта е да помогне за решителна реформа на политиките за сигурност и настройване на релевантните институции към модерен тип оценка на рискови фактори и превантивни действия. Промяната ще доведе до по-просветена, рационална и ефективна работа с рискови фактори, а оттам и до хуманизация и социализация на политиките за сигурност. Преориентацията трябва

  • да ги изнесе от границите на институционално капсулиране;
  • да не бъдат ексклузивна територия на партийни щабове с цел акумулиране на популистки вот;
  • да се отворят към максимално широко гражданско участие;
  • да бъдат обект на постоянно провеждан публичен дебат;
  • да се доближат до реалния живот и всекидневие на гражданите;
  • да заемат естествено, а не чрез сензации място в медийния свят.

Проектът ще допринесе за постигане на тази промяна в три етапа като:

  • мониторинг на настоящите политики и основни дефицити по редукция на рискове;
  • развитие и застъпничество за съвременна матрица на анализ, оценка и работа с рискове за сигурността;
  • изграждане на цялостна съвременна концепция за сигурност;
  • провеждане на кампания по приемането й в политически и конкретно парламентарни среди;
  • обучения.

Нов тип концепция за сигурност ще засегне широки обществени кръгове, тъй като политиките за сигурност са потенциално адресирани към всеки. Преките ползватели на продуктите на проекта са политически и правителствени среди, НПО и медии.

Виж: https://securityrisks.eu/

Кръглите маси се реализира в рамките на Проект „Рискове за сигурността. Към дълбока реформа на институционалните политики“, финансиран от Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (аwww.activecitizensfund.bg). Списание „Критика и хуманизъм“ е партньор при реализирането на кръглите маси.

 

НБУ

Източник: http://www.bta.bg/

(Visited 1 times, 1 visits today)

40

споделяния
error

Харесва ви статията? Споделете,моля!