Categories: Бизнес

Езикът на бизнеса от Тимур и неговите командоси

Знам, че за мнозина е трудно да свикнат с всички тези думи, които изведнъж се появиха около нас – те изскочиха сякаш отникъде и постепенно станаха част от живота ни. Някои са наясно със значението на повечето от тях; други искат да научат, но ги е срам да попитат. И ето аз, като един добър човек, готов винаги да помогне, съм приготвил кратка история, предназначена буквално за пет минути да ви въведе в уж сложната терминология на бизнеса. И така:

…За да ги разберем всички тези работи, ще дам един пример – дядо е решил да свари ракия. Отначало той прави R&D – изследва и развива продукта. Например, може да го направи анасонлийка или да му добави билки, зависи от тенденциите на пазара, т.е. – какво е модерно в момента да се пие на село. После дядо се заема с логистика – впряга магарето, натоварва бидоните с ферментиралия плод и тръгва към казана. Когато стигне там, става OM (оперейшън мениджър) или поне супервайзор, ако излъже някой друг да поддържа огъня. Когато ракията потече, дядо непрекъснато я опитва, явявайки се QA – т.е., осигурява качеството й. Усетили дъха на първака, около казана се събират значителен брой HR – основно селските алкохолици, но не само. Дядо им дава да опитат от елексира и по този начин си прави PR. „Ресурсите“ пият и викат „евалла“, т.е. имаме удовлетвореност на клиента, което е в основата на всеки съвременен подход за мениджмънт на качеството. Вероятността обаче дядо да ги остави да му изпият всичката ракия е около 3-4 на милион, така че в случая имаме класическа „сикс сигма“.

Ако обаче той прегори ракията, следват серия въпроси, на които се търси отговора – дървата ли бяха много, аз ли се напих твърде рано – т.е., анализира по метода на Ишикава. Но дядо си знае, че в осем от десет случая се напива рано, така че решава от догодина да си носи малко суджук за мезе – другояче казано,прилага класическия подход на Парето.
Накрая дядо решава да се прибира вече, но не може да се качи на каруцата, камо ли да извика на магарето, затова го докарва комшията и ето – имаме аутсорсване на логистичната дейност.

Междувременно комшийката информира баба в какво състояние си идва дядо, т.е. комшийката е нещо като ИТ-мениджър. В подобни случаи баба побеснява и се държи направо като СЕО – налага санкции (или направо налага дядо с точилката). Ето защо след ден-два дядо наема комшията като имиджмейкър и оня обяснява на всички, че всъщност баба е гонила с точилката не дядо, а котката.
Всичко това прави добра реклама на дядовата ракия и той я продава по-скъпо, създавайки бренд.

Срещу едно шише ракия комшиите водят свои роднини да купуват от дядо, създавайки по този начин канали за дистрибуция. Окуражен, той решава да си купи собствен казан, т.е. планира инвестиция. Баба обаче се съмнява, че това ще са пари, хвърлени на вятъра и се налага дядо да й обяснява колко алкохолици има в селото, т.е. да защитава бизнес-план. Той дори предлага да проучи пазара, като изнесе една дамаджана пред къщи и почне да черпи всички наред, но собственикът на магазинчето отсреща го обвинява в нелоялна конкуренция. Дядо обаче му тегли една и изтъква, че всички подобни гаражни продавачи са се разбрали да продават скъпо, тоест имаме тръстово договаряне.

Междувременно забавят изплащането на пенсиите в селото и дядо разбира, че пазарът е динамичен, с тенденция към спад поради намалената покупателна способност на населението. Той обаче реагира адекватно, предлагайки бартер – ракия срещу мръвка или буца сирене. Все пак търговията не се връща на предишните нива и тогава дядо прилага оригинален маркетингов подход – когато човек си купи ракия от него и отпие, дядо му вика: „Я пак наздраве”, с което на практика удвоява консумацията и съответно – оборота си. Дори непрекъснато му долива по канбан системата.

Естествено, не му е лесно поради познатия на всеки финансист термин „цена на парите”. Тук той се изразява в следното – когато мъжете тръгнат уж да купят нещо от хоремага, жените им крещят след тях: „И да не идеш пак при Тодор (това е дядо ми) да се напукаш, ей! В къщи хляб няма… Главата ти счупвам, да знаеш!” Тоест, става въпрос в какво да се вложат определени средства и какъв резултат биха донесли на притежателя си при различните варианти. Обикновено дядо печели, въпреки че жените се опитват да влияят с непазарни средства, най-вече – с точилките.

Понякога минава кметът и подхвърля, че за ракията се плащало акциз, но всъщност иска да изкрънка едно шише без пари. Това се нарича намеса на властта в работите на бизнеса и корупция, но дядо дава бутилката, понеже знае, че иначе местният ДАНС (т.е. – селския полицай) ще направи спецакция и ще му конфискува казана. Но и полицаят не остава на сухо – дебне в сянката до дядовата къща и след като поредният клиент направи оценка на доставчика (т.е. насвятка се до козирката), той го изчаква да тръгне по улицата и да запее „Градил Илия килия”. Тогава служителят на реда излиза на светло, хваща нещастника за яката и му обяснява, че изпълнявайки това музикално произведение, той нарушава авторските права на българския народ и дори го нарича „интелектуален пират”. После полицаят налага санкция, като му конфискува сървъра, пардон, остатъка от бутилката.

На пейката пред дядови често заедно пият българи и цигани, а после взаимно се подкрепят по пътя към домовете си – с други думи, имаме интеркултурално сътрудничество. Понякога обаче то не помага (пътят е дълъг и заобикаля двора на комшията Георги), затова често пияните цепят направо, демонстрирайки силно иновативен подход. Ако обаче се случи кучето в двора да не е завързано, това се оказва погрешно взето решение, което изисква антикризисен мениджмънт – в случая, да бягаш накъдето ти видят очите.

И все пак – личната печалба на дядо не е толкова голяма, колкото я изкарват завистливите конкуренти. Вярно, че производството му е рентабилно, но баба като една данъчно-осигурителна система му прибира почти всичко. Макар че насреща той не получава почти нищо – ако настине, цери се със собствената си ракия.
Но пък дядо отчита значението на профилактиката и си пие и когато е здрав – като по този начин нагледно доказва устойчивостта на родния бизнес срещу каквото и да е.

Ами – дано съм бил изчерпателен и – наздраве!

http://timurcommandos.blogspot.bg/

Живка Кехайова

Нямам девиз, имам собствена философия.