Г.П.Г. – Скоро няма да боли (поезия)

Намачкани прозрачни листи,

а драскотините по тях блестят.

Капки, някога снежинки –

снежинки, някога от звук.

Примесени с тъга отдавна

са думите на вечна мощ.

Кристали със изящност нереална

са камъни в основата на мост.

Заключих се сама в ателието.

Там имам моя собствена галерия.

Виж всъщност колко крехко е сърцето –

по-крехко е от бижутерия.

Не трябва никой никога да се отчайва!

Все някога ще спре и да кърви.

И да е рана със дълбочина безкрайна,

не се отказвай, колкото и да боли!

Из списание за ученическо творчество „Пътеки“