ГАДНИ КОПИЛЕТА*

Публикуваме коментара на Ева Истаткова относно разразилия се през седмицата скандал между Слави Трифонов и издателя на проправителствения сайт ПИК Недялко Недялков.

Автор Ева Истаткова

 

Вижте.

Няма да се разберем така.

Нивата на обеществена нелепица у нас достигат рекордни размери. Преливаме.

Удавници клети сме, отломка нищожна, прощавай Яворов…

Чета днес писмото (отворено) на Недялко Йорданов до Слави Трифонов и не вярвам на очите си. Този човек, когото мнозина наричат поет, разлютен и обиден, решил публично да пази честта на сина си – Недялко Недялков.

Всичко хубаво, ако Недялко Недялков не беше създател и идеолог на чудовището ПИК.

Сигурно е тежко синът ти да е автор на зловредно създание, съсипало стотици животи и още по-лошото – натровило кръвта на и без това болнавото БЪЛГАРСКО ОБЩЕСТВО, чрез инжектиране на смъртоносна доза от отварата – ЛЪЖЕЛИН&УНИЗИН.

Сигурна съм, не е приятно.

Но да обвиняваш Трифонов в омаскаряване и гавра, докато защитаваш човека (макар и твой син), чието „произведение” е способно да унищожава по средно четири живота в минута, без грам жалост при това, е меко казано нелепо.

Това е идиотщина, казано просташки.

Казано по-деликатно, това е някаква амбивалентност на съзнанието у Недялко Йорданов, която му позволява да загърби факта, че синът е основател на движението – УБИЙ СМИСЪЛА, ПРОДАЙ МАНИПУЛАЦИЯТА, и така, най-яростно да се възмущаваш, че Слави видиш ли, омаскарявал хората…

А Недялко – какво ги е направил?!!! Богопомазал ги е сигурно?

Дори ме отвращава да вляза в конкретиката на заглавията, които бълва чудовището ПИК.

Не ми се поглежда в тая паст, че да не прихвана някоя зараза, че веднъж загубиш ли ясна представа…видимо, трудно се лекуваш после.

Заразиш ли се от дъха на това чудовище, нещо в ума ти се случва, забравяш що е то добро и зло, какво е истина и какво лъжа, забравяш дори елементарния инстинкт за различаване между тъмно и светло и заживяваш в двойнствения свят на лицемерието.

Така е станало явно с бащата. Или така винаги е било, ама не е личало досега.

Все тая.

Само ме натъжава, че ми се налага да гледам и чета тия хора.

Йорданов даже се заел да прави обстоен анализ на „Шоуто на Слави” и да оплаква Пауло Коелю, който бил горкият подигран.

Каква гавра и каква гадост било всичко това.

И къде били СЕМ сега…

И най-хитовото… Трифонов нямало да има ДОБЛЕСТТА да прочете това писмо в ефир.

Е, на думичката доблест в целия тоя ад вече не издържам.

Защото пътят към нашия ад НЕ Е ПОСТЛАН с добри намерения.

Пичове, тая държава ли смятате да ни завещавате?

Точно тази, в която трябва да се правя, че Недялко Йорданов е поет, а Недялко Недялков журналист и издател?!

Благодаря, ама не.

Не ми се живее с мисълта, че съм получила менте-наследство.

Не ми се живее на място, в което значенията на думите са обърнати и нищо не значи, каквото всъщност значи.

Не ми се говори на език, на който ти кажеш журналист, пък то се отнася към лъжец и ти кажеш поет, пък то било мерзавец. И ти кажеш общественик, пък то значело предател.

Задръжте си и лицемерието, и самомнението, и кинтите, и фалшивия морал.

На нас подменена родина не ни трябва. Щото като вземеш нещо в ръцете си, то вече е твое. А аз утре няма какво да кажа на следващите…

Не искам да им казвам защо допуснахме ВАС до държавата ни.

Няма да понеса нито тая вина, нито тая тъга.

По-добре да се правим, че никога не ви е имало и да се молим, че отломките ще са само – „от винаги храбър народ мъченик”.

А по разни фотографии съм виждала как сред отломките, някой път прораства по едно зелено стръкче. И животът възкръсва.

* Заглавието е на авторката и е препратка към едноимения филм на Куентин Тарантино

Източник: lentata.com