В Гърция всичко се повтаря: дълго време нищо не се случва и буквално в последния момент се предлагат някакви реформи, за да се вземе поредният транш. Така обаче нещата няма да станат, твърди в коментара си С. Москову:
От 2010 година насам наблюдаваме един и същи спектакъл в Атина – на почти равни интервали от време и при всякакви правителства: щом наближи изплащането на пореден транш от международните финансови помощи, съответното правителство пуска и то един транш от отдавна обещани реформи и мерки за икономии. Такъв е и сегашният случай: с минимално мнозинство от 153 гласа, гръцкият парламент прие поправки в пенсионната и данъчната система, които отдавна трябваше да са станали факт. Това се случи след един трагикомичен парламентарен дебат, продължил два дни. Матадорите от всички партии се ругаеха взаимно като лъжци и измамници. Новият председател на консервативната „Нова демокрация“ Кириакос Мицотакис поиска оставката на премиера Ципрас и нови избори. Неговата партия, която миналото лято гласува за договора с международните кредитори за трети спасителен пакет, сега отхвърля мерките по това споразумение. Преди това „съдбовно“ гласуване не беше проведен никакъв конструктивен обществен дебат и така и не разбрахме дали има по-добри варианти или алтернативни решения.
Никой не желае да прави реформи
Цели седем години след избухването на дълговата криза в страната, гръцките партии не могат да се разберат за една обща, надпартийна линия на поведение. Политиците не могат да постигнат дори един минимален, патриотичен консенсус за изход от кризата. След като в началото на 2015 г. отговорността за управлението беше поето от „лявата“ Сириза стана ясно, че нито една от политическите сили в страната не е готова да проведе доброволно необходимите реформи за общото благо. Дори и сегашните министри открито критикуват току що взетите решения. Защо тогава да се учудваме, че реформите не вървят? Те са крайно непопулярни сред гърците, защото дотук те са им донесли само лишения, но не е подобряване на положението.
И без икономически ръст няма да стане
Често се забравя, че т.нар. „необходими реформи“ могат да дадат плодове само когато са съпроводени от стопански растеж. А за икономически ръст не може и дума да става: през последните години гръцката икономика се срина с 25 процента. Широко прокламираната програма на Сириза за повишаване на производителността остана само на хартия, а правителството на Ципрас води една по-скоро враждебна инвестиционна политика.
Как ще я кара Гърция така? Очевидно ще продължава да си влачи дълговата криза. Отдавна се знае, че храненикът на еврозоната, какъвто е Гърция, не може да издържи нито структурно, нито финансово-политически в този клуб от конкурентоспособни играчи. В днешния нестабилен и изпълнен с много рискове свят, обаче, Европа не може да си позволи отлюспвания в еврозоната.
Източник: Спирос Москову http://www.dw.com/bg
