От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“
№ 241
Георги Мицков (1921, Пазарджик – 2002, София) е поет, преводач, съставител на антологии. От 1957 г. е коректор на списание “Centre des etudes poetiquеs”, а от 1960 г. – постоянен член на журито на фондация “Biennales Internationales de Poesie” (Белгия). Издава стихосбирките “Сянката на съдбата” (1990), “Скали, облаци и безкрайност” (1991). Превежда поезия от английски, гръцки, испански, френски, румънски, руски, шведски, немски, португалски и др. езици. Участва с преводи в многобройни антологии на гръцка, френска, немска, белгийска, унгарска поезия, селекции и преводи на сонети, европейска и световна любовна лирика, избрани творби на известни западноевропейки и руски писатели. За преводите си от италиански език е удостоен с международната награда “Circe-Sabaudia”.
