Голямото кале край Горно Ново село, община Братя Даскалови, е охранявала Светиниколския проход

Късноантичната и средновековна крепост Голямото кале, която през Второто Българско царство влиза в границите на Крънското деспотство и е интензивно обитавана.

[ad id=“225664″]

Кастелът се намира в южния дял на Сърнена Средна гора, на около тридесет и пет километра северозападно от гр. Чирпан, в землището на с. Горно Ново село. Средновековната крепост е известна на местните хора като “Калето” или “Голямото кале (Буюкхисар).
Разположена е на върха “Калето” на 708 м.н.в. Стените ѝ обхващат най-високата му част. От Изток и от Запад се спускат долините на реките Конакдере и Кезирликдере. Непосредствено под склона на върха при долината на Кезирлика местността е наречена “Гяурбунар”, където има извор, от който според местните предания защитниците на крепостта черпели вода. Най-голяма е денивелацията на върха в неговата южна, югозападна и задна част, а най-полегат е североизточният му склон. Оттам през местността “Кюлбурун” е и естественият подход към крепостта.
Крепостта е локализирана от Ат. Попов и включена в неговия труд, посветен на крепостите и укрепителните съоръжения на Крънската област. Според скица, направена от Попов, общата укрепена площ възлиза на 5 дка.

[ad id=“263680″]

Стените на крепостта следват наклона и особеностите на релефа, максимално възползвайки се от естествените му дадености. От вътрешната страна, към стената, е прилепена редица от четири, личащи върху съвременния терен, верижни помещения. Тя завършва на югоизток с правоъгълна ъглова кула, която е единственото отбранително съоръжение от този род по цялата дължина на стената.
Единствената до момента порта е локализирана в югозападната част на крепостта. Видимата ѝ ширина е 2.5 m. Площта, която обхваща крепостната стена, възлиза на около 3900 m2.

Крепостната стената, както и всички жилищни или стопански структури в крепостта са изградени от местни материали – гранит и гранито-гнайс. Камъните са ломени, като при крепостната стена оформят две лица с гладка външна повърхност, и вътрешност, запълнена с по-дребен, но плътно насипан материал. Спойващият строителен разтвор е от два вида – вар, примесена с разтрошена строителна керамика и вар с примеси от скални частици. Навсякъде стената стъпва върху скална основа, върху по-широк банкет. Тук е засвидетелствана и най-високата концентрация на фрагменти от ранновизантийски керемиди, което подсказва, че през този период кулата е с четирискатен покрив с такова покритие. Сондажните проучвания са съсредоточени от вътрешната страна на кулата. Нейните очертания са с форма на неправилен четириъгълник. В нея се вижда проход към приземния етаж, запълнен с камъни и черна пръст.

[ad id=“236993″]

Въз основа на стратиграфските наблюдения може да се предположи следната хронология в съществуването на кастела:
Откритият пласт, дава възможност да се предположи, че през 4 в. тук съществува селищна или военна структура. По-задълбоченото проучване на етапите на изграждането на крепостните стени ще покаже, дали през този период вече има изградено укрепление. Тази ранна структура стои във връзка и с базиликата в
южна посока, за която е изказано предположение, че съществува през късния IV – V в.
Първият период на обитаване през късната античност приключва с пожар.
Следващият пласт, може да бъде отнесен по-общо към времето на VI в., но и той е опожарен. Краят на крепостта през средновековието също е белязан от силен пожар. Със сигурност може да се твърди, че през епохата на Второто царство, когато влиза в границите на Крънското деспотство, крепостта е интензивно обитавана.

[ad id=“236999″]

Независимо от долната хронологична граница е ясно, че през VI в. крепостта е част от поредицата охранителни и наблюдателни пунктове по проходите на Средна гора. Откритият в късноантичния пласт прешлен за вретено подсказва, че през този период тук присъства и цивилно население. Характерът на базиликата предполага и неукрепени населени структури. Значението и характерът на крепостта през периода на Първото царство и византийското владичество в момента е само предполагаем. През Второто царство, комплексът е част от Крънската област, разположен на нейната южна граница. Без съмнение положението му на прохода Св. Никола е от голямо значение за отбраната на областта. Бъдещите проучвания обаче ще покажат дали, той може да бъде нареден сред крепостите с чисто военноотбранителни функции или сред укрепените селища в областта, като Крън, Твърдица или Мъглиж, които имат твърде сходни вътрешни структури.

[ad id=“218001″]

Крепостта е построена на важно направление, свързващо долината на река Марица с Тунджанската долина през Сърнена Средна гора. Тя охранява комуникацията през Светиниколския проход. Този проход вероятно е използван по време на конфликта между Иван Шишман и Войсил. От крепостта се открива много добра видимост към Чирпанските възвишения.

---