Ханс Кристиян Андерсен: Русалките нямат сълзи и затова се измъчват много повече

Ханс Кристиян се яви в шарения свят на 2 април 1805 г. в датското градче Оденсе. Баща му беше беден обущар, който рано си отиде от тук, а майка му имаше една единствена мечта в живота си – момчето ѝ да стане шивач като Стегман, който живееше на главната улица и имаше витрина с огледала. Но мечтата на бедната перачка не се сбъдна, разпадна се на хиляди нищожни частички, защото Ханс искаше да се учи, да декламира стихове, да измисля истории и да ги разказва на хората. Това беше всичко, което искаше младият Андерсен, същото искаше и когато порасна, и когато остаря. Съответно, животът му премина в пътуване и разказване на истории.

[ad id=“218548″]

Малко известен факт е, че той пише също стихове, разкази и романи, има опити в драматургията и като либретист на няколко опери. Друг малко известен факт е, че непрекъснато се влюбвал и пътувал, че бил неуверен и нерешителен, че околния свят го огорчавал с несправедливостта си. Но в края на краищата, остава в историята с приказките си. Първата приказка, която написва още като ученик, е „Лоената свещ“. В дневника си Андерсен пише: „Аз вземам една идея за възрастни и я разказвам за деца, защото съм убеден, че бащата и майката все ще чуят приказката и ще се позамислят над нея.“ – и навярно е точно толкова лесно. Навярно точно в този ъгъл стои тайната на вечната приказка, която приспива децата вечер, докато в същото време буди в родителите спомени, надежди и мечти. От началото на миналия век и до днес магията на неговите приказки е жива.

[ad id=“218001″]

Андерсен умира през август 1847 г. в „Ролигхед“, в близост до Копенхаген. Още приживе, обаче, е обявен за национално богатство.

 

Предлагаме ви цитати от вечния Андерсен за малки, големи и не чак толкова големи:

„Животът е като красива мелодия, но текстът е объркан.”

“Целият свят е поредица от чудеса. Само че ние толкова сме свикнали с тях, че ги наричаме обикновени неща.”

„Русалките нямат сълзи и затова се измъчват много повече.”

[ad id=“218548″]

„Само когато се отдалечиш от планината, можеш да видиш истинския й облик. Така е и с приятелите.”

„Не е беда да се появиш на света в патешко гнездо, ако си се излюпил от лебедово яйце.”

„Човек може да забрави чистата и прясна вода, която са му дали да утоли жаждата си, но мръсната и горчива вода – никога.”

„Магарето често стъпква най-красивото цвете, а човек – сърцето на своя брат.”

„Животите на всички хора са приказки, написани от Божиите ръце.”

„Щастието дойде при мен в образа на Муза, която ме дари с богатството на приказките.”

[ad id=“218001″]

„Сълзите са драгоценна награда за сърцето на певеца.”

„Да бъдеш от полза на света е единственият начин да бъдеш щастлив.”

„В името на красотата и страданието не е грях.”

„Но блясъкът на слънцето е ослепителен. Ние още нямаме такива очи, които биха могли да видят всичката хубост на света, ала един ден ще ги имаме и туй ще бъде най-вълшебната приказка, защото в нея ще участваме и самите ние.“

Диана Юсколова, AFISH.BG