Христо Кацаров – Майка (поезия)

Ту заблее, ту за миг се вслуша
и нощта притихне като лес…
В триста бели агнета, Ваклуша,
не намери агнето си днес.
Колко тъжно тя сама го вика!
На небето сребърната глеч
тръпне и на вятъра камшика
се обажда само надалеч…
И в зори дори тя стадото разблея,
вълк видяла сякаш в тъмен дол…
Бяла кожа с капки кръв по нея
тя видя разпъната на кол.
Бялото си агънце усети,
на дувара се изправи чак,
близа го – на слънцето да свети,
агънцето чисто да е пак…

Из „Птици в нощта“

image0 (9K)
(Visited 21 times, 1 visits today)

error

Харесва ви статията? Споделете,моля!