Христо Кацаров – При гроба на тате (поезия)

Ти някога търсеше скрито имане,
събуждаше тъмните нощи,
но все така беден докрай си остана,
какъвто те помниме още.
Дете ме остави, а син имам вече
и детска ръка ме прегръща.
Печеля за трима. Под крушата вечер
белее се нашата къща.
Но често се спирам при гроба ти, тате,
че дните без тебе са тежки…
Разбра ли, че хората злато
в земята не слагат, а кости човешки.

Из „Птици в нощта“