Христо Кацаров – Ранената сърна (поезия)

Тя дойде самичка до реката…
Тя дойде разплакана и кротка,
да смути край мене тишината,
да прекъсне моята разходка.
Тя дойде в дола да се закрие.
В сенчестия дол на планината,
тя дойде с вода да се напие
и да си възвърне бързината.
Тя дойде с раненото си тяло
и като приведе взор изплашен
в речното студено огледало
ме видя до сянката си страшен.
Трепна като вятъра неволно,
лошото усетила веднага,
и ми стана съвестно и болно,
че се е родила все да бяга…

Из „Птици в нощта’