И в техническия прогрес – приоритет за балканския синдром

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” бр. 4, 1990 г.
И В ТЕХНИЧЕСКИЯ ПРОГРЕС –
ПРИОРИТЕТ ЗА БАЛКАНСКИЯ СИНДРОМ
Искам и аз да се включа в откритата от вестник „Септември” дискусия по проблемите на изобретателското и рационализаторското движение, защото съм съпричастен с проблемите и напълно споделям изнесеното за съдбата на рационализатора Иван Тонев от Института по машини за хранително-вкусовата промишленост в Стара Загора.
Много се радвам, че въпреки много перипетии той е спечелил „битката” с бюрокрацията. На някого може да се стори много силна тази дума, но наистина трудностите са огромни. И аз като него вече 40 години съм на същия тежък фронт и досега съм внедрил над 150 рационализации, но винаги съм се сблъсквал с много проблеми. Оплюваха ме, модерен хайдутин ме наричаха. Не ме било срам – казваха, други на луд ме оприличаваха. Какво да се прави – номенклатура има и в тая дейност. Но какво е виновна номенклатурата, че от носа си по-далеко не вижда. Закъсат ли нещо по техниката, при мене идват, умеят да тупат по рамото, като са на зор и като си „изтъкат платното, ритат кросното”.
Дълги години работих в завод „Сърп и чук” – Стара Загора. Направих една машина „Бойка-1”, която и досега работи в завода. Направих 11 машини и вместо ръководството да се радва, ме презира, завижда ми и пречи за внедряване на разработката. Рецензиите от водещите институти за мен са ласкави, но това не значи нищо за ръководството на завода. А то много добре знае кой съм. Знаят, че през 1976 година институтът в Плевен ме покани за водещ конструктор, две години по-късно като водещ конструктор ме покани и институтът „Белорус”в СССР, а институтът в Харков ми възложи големи поръчки, които поради липса на време отказах. А това, че фирмата „Боинг” от САЩ ме потърси, мисля, че не се нуждае от коментар.
Както вече споменах, първата машина „Бойка” вече работи безотказно в завода 13 години и е произвела 700 000 вилични рогове. Сега разработих нова машина „Бойка-2” с 84 автоматизирани работни движения, която напълно изключва субективния фактор, разработих оригинална технология. Машината, която всъщност представлява технологична линия… превишава всички показатели на аналозите си и произвежда за една смяна 1 2000 детайла, вместо 200 при други подобни машини. Тя може да донесе на България около 130 милиона долара. Себестойността на продукцията се снижава с 50 на сто, икономическият ефект е 70 милиона долара. Съгласно възлагателен протокол № 23 от 1985 година изготвих документацията, но ръководството не можа да приеме факта, че планът от 20 милиона лева се намалява наполовина и започна всячески да ми пречи.
Много се зарадвах на новия директор Стойко Димитров. Като ме видя за пръв път, ми рече: „При мен ще влизаш, без да чукаш!”. После нещата пак си тръгнаха постарому. Защото против моите разработки бяха старшият икономист Керацов, за.м.-директорът по техническите въпроси Демирев. За тях бе по-удобно да се внесе машина от ФРГ, а от там знаете с какви парични знаци се пазарува. И тръгнаха в едни задгранични командировки до ФРГ нашите балкански мениджъри. Да, но трудно става тая работа, още повече като се разбра преди някой и друг ден колко сме задлъжнели с доларите. А аз предлагам машина, значително по-евтина, само с наши български елементи. Нещо повече, ако се внедри в масово производство, самата тя ще носи долари.
Крайно време е вече да се погледне с друго око на нашата дейност, защото никой не се замисля какво означава да се направи една рационализация или изобретение, колко труд коства, но всеки после ти наднича в джоба и ти завижда за честно спечелените пари.
Докато творецът на техническия прогрес не получи обществен престиж, не можем да се надяваме на развитие и все повече ще изоставаме, а няма да се приближаваме към развитите в техническо отношение.
Бойчо ИВАНОВ
Стара Загора