Идва ли по-добро време за младите хора извън борда?

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 31, 1990 г.
АУТСАЙД
ИДВА ЛИ ПО-ДОБРО ВРЕМЕ ЗА МЛАДИТЕ ХОРА ИЗВЪН БОРДА?
Думата е за младите мъже и жени, които наричаме аутсайдери. Това са вид неудачници, които не се вместват в общоприетите рамки. Тях винаги ги е имало и вероятно още дълго време ще ги има – факт, от който може да се съди за недостатъците на обществото.
Нашето общество в днешния си и вчерашния вид не предлага шансове за реализация на аутсайдерите. Те в най-добрия случай са оставени сами и са длъжни да се оправят сами, като същевременно са обградени от нетърпимост. Т. е. обществото освен че не им помага да намерят собственото призвание, то им пречи да го направят.
Младите хора, изхвърлени по такъв начин „зад борда” на живота, можем да разделим условно на няколко групи. Такива, които са там, защото не са развили у себе си някакви стойностни качества, не са овладели определени знания, позволяващи им да се включат в производството на обществен продукт, бил той материален или духовен. Другият вид аутсайдери са млади хора, притежаващи качества и знания, за да бъдат полезни в обществото, и въпреки това те са изолирани от обществения живот. Причината е в обществено-политическата система и деформираните морални устои, при които живяхме и живеем, позволяват да се подбират хората по всевъзможни критерии: партийни, роднински, приятелски и други, а някъде на заден план остават индивидуалните способности и знания.
Друга група аутсайдери са тези по политически причини, т.е. хора, лишени от възможността да се реализират в обществото заради своите убеждения. В тази категория могат да попаднат и хора от първите две групи. През изминалия период някои от тези младежи бяха лишавани не само от шансовете си, но и от свобода, което е срам за всяка страна, където се случва.
Т. нар. аутсайдери, обградени от едно общество, до голяма степен враждебно настроено спрямо тях, търсят естествено начини за реализация и ги намират в неформалните обединения, които възникват: като рокери, попери, хеви-метъл, религиозни общества, общества на наркомани, групи с престъпен характер и други. Много от тях опитват да реализират себе си индивидуално, извън споменатите обединения. Но всички тези форми са твърде ограничени, за да бъдат смятани за перспективни. Защото – първо, обществото е отрязало пътищата на тези хора към своите върхове, и, второ, лишило ги е от възможността да се реализират по частен път (досега), да пренебрегват някои от общоприетите ценности и да издигнат други.
Ако ДНЕС периодът е преходен между тоталитаризъм и демокрация, то ние навлизаме в него и с капитал от хиляди млади хора, „обречени на неуспех”, т.е. аутсайдери. Стават значително повече пътищата, които предлага демократизиращото се общество, пътища за напускане на тази категория. Така например аутсайдерите по политически причини се вливат в новосформираните партии и сдружения. Те не са непременно със способности за тази дейност, но с дълго потискана амбиция. Те невинаги са хора, които се борят за някаква ясна политическа кауза. Много често, особено най-младите от тях, знаят против какво са, но се затрудняват да определят своето „за”.
Днес много лесно някои прекрачват закона – това също е начин за реализация на аутсайдерите.
Но истинска полза може да има обществото от младите хора с нереализирани, но съществуващи способности и знания, оказали се ненужни на тоталитарния режим. Днес обаче времето е преходно и в друго отношение: ние преминаваме от некомпетентност към висок професионализъм и сме в началото и на този път. Вероятно затова хората с по-голям интелектуален багаж явно по-трудно се включват в различни дейности, в политическия живот, изпъстрен с пребоядисани мисли и хора, с неясни формулировки и т.н. Свидетели сме как в този поток често се губят единичните рационални гледища.
Струва ми се, че този вид аутсайдери определено ще навлизат в различните сфери на обществения живот през следващите две-три години, ако демократичните промени продължат.
Равноправното поставяне на частната собственост е още едно условие за много млади хора, считани за аутсайдери да намерят своето поле за изява, без някой грубо да се вмесва и да определя кое е добро за тях.
Владимир НЕДЕВ