Има резон

Виолета Бончева

Преди време прочетох в мрежата пост, на който пишеше, че ако някой е прост и се притеснява, че никой не знае това – трябва да си открие профил във Фейсбук… Оказа се, че има резон в тази препоръка, защото във Фейсбук можеш да разбереш доста за хората около себе си. Можеш да се очароваш от много неща, както и да се разочароваш от други, и според случая да решиш колко широк да бъде кръга на връзките ти.
Има нещо обаче, което засяга всички, защото сблъсъкът с него е ежедневие и това е неграмотността. Не знам дали този факт е повече тъжен или повече жалък, затова ще приема, че е и двете заедно…
Вероятно има и истина в твърдението, че „отличниците избягаха в чужбина, а тук останаха двойкаджиите, които имат много да си връщат…”. Но на кого? Може би на своите учители, които са им преподали урока за препинателните знаци, за членуването на съществителните от женски род, за звучните и беззвучни съгласни, за употребата на кавички, когато се използват цитати, за правописа на думи, като „църква” – дума, която според потребител на мрежата се пише така: „цАрква”, думата
„уплашен”, на която някой сменя първата буква и пише „Оплашен”, „бАлгарски”, вместо „български”, „пУчивка”, вместо „почивка” и още много умопомрачителни графични свидетелства за образованост и култура… И точно тук е мястото, където и аз да възкликна: ужасТ!
Двойкаджиите със сигурност искат да оставят свой знак – следа в българския език и слово, защото според тях глаголът „повреждам”, в трето лице, единствено число не се изговаря „поврéди”,(той), а „повредú”! И понеже са навсякъде, милите, работят и като журналисти дори, като папагали спрягат този глагол пред камерите в телевизионните студиа, както са го чули от другарите си по бягства от час по литература… В същия кюп са и други потърпевши от незнанието си, които твърдят, че думата „брáва” трябва да се изговаря като „бравá” – примерите са много… Нека да напомня и друго, за изговарянето на още един израз: „изкУпни цени”, а не „Изкупни цени”, защото, когато ударението пада на „и”, би трябвало да се говори за „Изкопни работи”…
Не звучи изискано, още по-малко елегантно да говориш неправилно. Уточнявам, ако се допусне, че някой си мисли обратното – истината е, че звучи диалектно и регионално. А да не споменавам за начина на произнасяне на чуждоезичните имена – батакът е голям, безхаберието – тотално. Добре, че мюсюлманинът Салú никога няма да чуе, че тук в дублажа го наричат Сáли, а девойката Нинéс – Нúнес – гафовете са безброй…
Върхът на айсберга обаче, е въпрос, чиято употреба е отдавна „узаконена”, чрез спектакли, филмови дублажи и пр. – „Кой е ТОВА?”
Питам и аз .- кой е ТОВА, който(което) се прави на глух(о) и сляп (о) – редактор, режисьор или актьор – редови труженик на ТВ-журналистиката
или снобът, който поддържа същността си с копирането и внедряването в речника си всяка лиготия, с презумпцията, че така ще изглежда ерудиран?
Всъщност, неволно изместих темата за неграмотността, мисълта за чието издевателство ни спохожда почти при всяко влизане във Фейсбук .
Дали наистина има стълпотворение от четящи хора, които да трупат култура и мъдрост, прелиствайки книги? Сигурно – да. Може да не са толкова, колкото на брой са според наблюдаващите, но пък са ясен повод за малка надежда…