IN MEMORIAM. Съпругата, порасналите деца, „многовнучието“ – любимият успех на Злати Златев

На 15 декември на 79-годишна възраст, почина художникът доц. Злати Златев. В негова памет ръководството на Община Стара Загора организира поклонение. Желаещите да поднесат своята почит могат да го направят утре (17 декември) от 10.00 до 12.00 часа, в изложбена зала „Лубор Байер“, съобщават от общината.

Злати Златев е роден на 2 септември 1942 г. в новозагорското село Прохорово. Завършва специалност „Графика“ във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Член е на Съюза на българските художници от 1982 г., доцент от 1990 г. Работил е като преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, Бургаския университет „Проф. д-р Асен Златаров“ и Тракийския университет – Стара Загора. Председател на Представителството на СБХ – Стара Загора от 2015 г. Носител на наградите „Стара Загора“ и „Николай Лилиев“.

„Есента провокира спомени, а когато си в графата „Трета възраст“, те определено са за щастливото детство, отлетялата младост, творческите амбиции, имената на учителите, срещите със старите майстори на палитрата и пространствата в изкуството“, казва художникът в свое радиоинтервю през октомври 2020 година. Споделя, че за него есента е завръщане, но не е изпъстрено с носталгия, а по-скоро с креативна провокация за нови картини.

„Ателието ми е пълно с картини, готови да самостоятелна изложба, аз не спирам да рисувам“, признава тогава доц. Златев и изразява съжалението си, че заради пандемията не е могъл да покаже замислената съвместна изложба с една от внучките си, Зорница Златева.

Никога не е правил равносметки. „Често пъти казвам, че ако нямам свидетелство за раждане, нямаше да се знаят годините ми. И щеше да е по-хубаво“, споделя в навечерието на 75-годишния си юбилей художникът, който ни напусна вчера.

Доверявал е, че за свой най-голям успех през годините смята срещата със своята съпруга – като студенти в столицата, и хубавото семейство, което изграждат, „украсено със сина и дъщерята“. „Станахме и многовнучкови дядо и баба с 5 внучки, които ни правят щастливи“, шегува се доц. Златев пред Росица Ранчева и сайта dolap.bg. преди 4 години.

Дели живота си на няколко основни етапа. Най-напред завършва педагогическо училище, но не станава учител, защото веднага трябва да продължи образованието си в София като художник-аранжор. Завръща се в Стара Загора и започва да прави проекти. На един Художествен съвет с възторг приемат проекта му. Председателят Петър Русков го пита кога е завършил Художествената академия. Когато разбира, че няма висше образование го отрязва – нямал право да прави проекти.

„В мене нещо се преобърна от обида и ярост. Ритайки злобно вратата заявих на участниците в съвета, че след 5 години ще се върна с диплома за висше образование. – спомня си художникът – Слава Богу, че заради този инцидент аз завърших Великотърновския, специалност „Графика“, от което съм доволен и щастлив. Запознах се с много млади хора. Преподавателите ми бяха великолепни и като творци и като личности – проф. Спиридон Борисов, доц. Иван Маринов, проф. Никола Хаджитанев. Доц. Янаки Манасиев се славеше със строгостта си и с прекалена взискателност. Той настояваше да запиша в неговата група живопис, но останах верен на графиката. Спомням си неговите приказки: “Рано или късно ти ще станеш живописец“. След 20 години графика и прилагане на всички графични техники през последните години се влюбих в цвета и правя цветни композиции. В Института за детски учителки, който впоследствие се превърна в Педагогически факултет при Тракийския университет, придобих научна степен „Доцент“, на база на творчеството ми. Аз съм се явявал на защита пред ВАК – София. Преподавателската ми работа в Пловдивския, Бургаския и Старозагорския университети също прибавям към успехите си.“

Няколко са темите, които съпътстват и предизвикват Злати Златев през целия му творчески живот. Първата е щастливото му детство в родното село Прохорово. „Връщайки се“ там, казано условно, прави цикли, които озаглавява „Завръщане“ – за първите стъпки, първото опознаване на света…

„Както казва великият Йордан Радичков – кошерът, от който съм се излюпил… Не съм забравил този кошер. „Роенето на пчелите“ е друг цикъл от тази тема. За съжаление „пчелите“ отлитат от българския кошер и не се завръщат повече. Това е темата, която болезнено ме вълнува. Стотици млади хора завършват средното и висшето си образование в България, в нашия град, заминават по света и не се завръщат. Т.е. обезлюдяването, изчезването на интелекта, което за мен е изключително притеснително“, размишлява творецът.

Другата му любима тема е сбогуването с морето: „Десет години работих в Бургаския университет „Проф. д-р Асен Златаров“. Завързах много красиви приятелства с тамошните художници и поети. Така се родиха много „сбогувания с морето“ и „завръщане при морето“. На предстоящата си изложба ще покажа две рисунки, които съм направил по стихове на Христо Фотев.“

Третата тема на Златев е „Нежност“. „Често правя нежните прегръдки между мъжа и жената. За мен това е основата, върху която сме се пръкнали на белия свят. С лекота правя усещанията на единия към другия. Кредата, с която рисувам, ми дава невероятна възможност с финеса на линията, на петното, на щриха, да направя това, което искам“, лее душата си художникът.

Емблематичен е цикълът му „Майките“. „Не съм направил сълзите в очите им, но съм изобразил техните съкрушени фигури – една майка държи в ръцете си мъртво дете, а друга е наведена над убития си син. – разказва Златев – Този цикъл посветих на Априлското въстание през 1876 г. За голяма моя радост получих поощрение на изложбата в Пазарджик, а работите ми бяха откупени. Има неща, които не мога да нарисувам и не се опитвам. По време на студентството ми бях един от тези, които правеха много добре етюд на глава.“

През годините на различни изложби се е представял със живописни творби, създадени върху текстове от стихотворения, както и спомени за старозагорски художници, които са се преселили в по-добрия небесен свят.

Признава, че обича поезията още от ученическите си години. „Имам първите стихосбирки на Станка Пенчева, на Дамян Дамянов, на Радой Ралин… До ден днешен изпитвам преклонение пред изкуството на поетите. Затова често пъти посягам към тях и правя не толкова илюстрации, колкото свободни рисунки по техни стихове. Такива са на Таньо Клисуров, Иван Груев, Христо Фотев, Яворов… Със същата почит се отнасям и към рано напусналите ни колеги Иван Попчев, Янаки Кавръков, Любо Цакев…“