Инженерно уточнение

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 16, 1990 г.
ИНЖЕНЕРНО УТОЧНЕНИЕ
● По повод на публикуваното
(„Без емоции за старозагорската електроника” – бр. 52 от 1989 г., и „Уточнение” – бр. 6 от 1990 г.)
За мен името на вестника е символ на въстание и победа над тоталитарната власт на фашизма. Ето защо, след като лично и на събрание на БКП изисках от др. А. Атанасов, ген. Директор на фирма „ДЗУ”, уточнението от 19.01.1990 г., когато със закъснение го прочетох, не сдържах емоциите си.
Та как да се сдържат емоциите и да не пропише инженер-електроник, когато над перспективната индустрия се хвърля сянка в национален и местен мащаб. В национален мащаб естествено, защото и за НРБ важи проучването на страните от ЕИО, че през 2000 година електрониката ще навлезе в около 80 на сто от цялата дейност на човека и ще определя експортното й ниво. В Стара Загора са най-големите в страната ни заводи за електронноизчислителна и запаметяваща техника.
По отговора на въпроса по валутната възвръщаемост на фирма „ДЗУ”, уточнението от 19.01.1990 г., неизвестно от кого (б.р. – уточнението е на ген.-директор), показва само едно: че левове, рубли и долари са различни неща. За да си отговори читателят на получилия се ребус, трябва да доуточня. Необходимо е към разходите да прибави премълчаните 10 млн. долара от поддоставчиците и около 60 млн. рубли за материали и окомплектовка. Сега вече отговорът изглежда по-ясен.
Прав е др. Атанасов, че държавата участвува в развитието на електрониката. Това е утвърдена практика в Далечния изток, ФРГ, Холандия. Има го и в САЩ, Англия и др., но това става, както и при нас, за сметка на данъкоплатците и фирмите се отчитат обаче до цент, а камо ли да грешат в средствата за масова информация с милиони. Следствието идва от това, че те имат всички приходи и разходи, за всяко звено или общо за фирмата, в различни сечения от компютри. Ние във фирма „ДЗУ” изготвяме проект за това вече 5 години, без да направим реална крачка за такъв контрол на всички левови, рублеви и доларови разходи. Тук е и моята лична вина, че не можах като директор по науката и обезпечаване на внедряването на фирмата да устоя прокарването на този проект за електронизация на обработката на този вид и друга информация.
От отговорите на третия и четвъртия въпрос са засегнати професионалната и изобретателски дейности на група научни и инженерно-технически работници от фирмата, работили по обезпечаване на стратегическото й финансиране. В интерес на истината, под различна форма получихме през последните години минимум 40 млн. долара благодарение на личните контакти на др. М. Йовчев и др. Ат. Атанасов с Тодор Живков. В това няма нищо лошо. Фирмата трябваше да се развива, такива бяха времената, а инвестициите бяха необходими.
Професионалната ни етика налагаше, искайки инвестиции за фирмата, да разработим цели три национални програми, за да отчетем нужните на другите фирми и колеги от бранша и по т.нар. верига на поддоставчиците. Изработвахме дори уникални сувенири, които др. Атанасов да връчи само и само инвестициите да се насочват в правилна посока.
Лошото бе, че тези три стратегически програми бяха използувани от висшето окръжно и на фирмата ръководство основно за създаване на личен партиен и административен актив пред Т. Живков, държавната партийно-правителствена комисия, Полутбюро и Министерския съвет. След разглеждането им в тези висши органи не продължи борбата за налагането на тези базови технологии и изделия в НРБ, нито във фирмата, в т.ч. за оптимално финансиране до краен продукт.
Това е истинската причина за иначе правилната констатация на др. Атанасов за дестабилизация на нашата специализация („ДЗУ”) в СИВ.
За да не съм голословен: последният отпуснат преди година кредит номер 39 от Българската външнотърговска банка за много милиони долари е получен точно по гореописания сценарий и от цитираните действуващи лица. В това няма нищо лоши и не виждам защо трябва да се крие, освен ако не са получили кредити другите фирми от програмата. Не виждам и защо трябва да се крият трите посещения на Т. Живков през последните няколко години. Хората ще си ги припомнят без емоции. По-добре е да им припомним, че имаме да връщаме кредити и като държава, и като фирма, а сме на етап една протакаща се подготовка.
Искам да припомня още нещо. Ние изнасяме магнитни глави и като резервни части, и като вложени в цели изделия. Два завода, поне двеста души от „ДЗУ” и дори фирма от Калифорния – САЩ, знаят, че цитираните в статията цифри 20 000 експорт в СССР и 14 000 бр. върнати магнитни глави кореспондират с цифрите на рекламациите на ФЛОПИ ДЗУ, изнесени за 1989 г. Малка е вероятността др. Атанасов да не знае това.
На отговора „Такъв проблем нямаме!” се дължи също уточнение – имахме и специалистите с много труд и не малко разходи го решиха.
Накрая се обръщам към редакцията на вестник „Септември” и колегите научни и инженерно-технически работници в Стара Загора: Колеги, градът ни е един от най-индустриализираните в страната. Пред прага сме на дълбоки промени в развитието на политическата и икономическата обстановка. Считам за наложителни по-обстойни наши дискусии на страниците на в. „Септември”, за да обсъдим регионалните си интереси и да обменяме опит.
М. инж. н.с. ІІ ст. Ж. ЖЕЛЕВ
директор по наука и обезпечаване внедряването във фирма „ДЗУ” – Стара Загора