Иосеб Булгарели за zarata.org: Великден в Грузия

Възкресение Христово винаги се празнува в Грузия с особена тържественост. Страстната седмица се провежда в молитва и пост, семейно се посещават богослуженията. В някои райони на страната все още е запазена традицията на „пречистване с огън“. Във Велика сряда вечер се запалва голям огън и се скача през него – символ на пречистване. На този ден, всеки се стреми да се изповяда, за да получи причастие на Велики четвъртък.

Разпети петък дълбоко се преживява от грузинците като най-печалния и важен ден от годината. На този ден не се яде и работи, целият ден се прекарва в църквата.

На Велика събота, рано сутринта, около църквата се носи Плащаницата, след което се поставя в центъра на храма. На Велика събота вярващите обезателно пазват строг пост. Тези, които се подготвят за причастие на Великденската служба, не трябва да приемат храна след 18:00 ч.

В нощта на Велика събота, след 24 часа, се извършва Великденската молитва. Енориашите се поздравяват с ქრისტე აღსდგა! (кристе агхсдга! – Христос воскресе!), на което се отговаря ჭეშმარიტად აღსდგა! (чешмаритад агхсдга! – Воистина воскресе!).

Историкът Вахушти Багратиони описва честването на Великден в древна Грузия: След Службата грузинците се поздравяват взаимно с големия празник и подреждат малка трапеза с месо и вино. След като се подкрепят, излизат на двора и започват различни игри и съревнования: стрелба с лък, игра с топка, конни състезания. След тези игри католикос-патриархът, епископите, свещениците и народът по покана на царя сядат на голяма трапеза. По време на празника специална група от хора – „чона“ (ჭონა) – тръгва по домовете и пее весели песни, възхвалявайки възкръсналия Спасител. Награждават ги с червени яйца, вино и пари. Великденските яйца се боядисвани в нощта на Разпети петък.

Снимка: Свещеник с топка за „Лело бурти“

В наши дни традицията за празнуване на Великден се съчетава с фолклорни обичаи. В Западна Грузия на Великден в с. Шухити все още се играе „лело бурти“. Традицията е жива над 300 години. Играта е много зрелищна и вълнуваща. Топката за нея се шие от селяните, теглото й е 16 кг. Топката се съхранява в храма, играта започва на Великден свещеник, хвърляйки топката на играчите. Селото е разделено на два отбора: на горната и долната махала. Играта е подобна на ръгби, позволено е по всякакъв начин да се овладява топката, почти няма правила. По-рано са участвали и жени, днес се играе само от мъже. Победител е отборът, който с топката премине реката, която тече в центъра на селото, и я постави на другия бряг. Победителите ликуват и правят почетна обиколка на цялото село, приемайки поздравления, а топката отнасят на гробищата и я оставят там като знак на уважение към мъртвите предци.

В планинските райони почти всяко село празнува по свой собствен начин Великден. Например, в родното село на католикос-патриарха на Грузия Илия II – Сно – на този ден момчетата се състезават в стрелба с лък. Те са водени от уважаван селски старейшина. Обхождат селото с възгласи: „Христос воскресе!“. След отговор: „Воистина воскресе!“ влизат в дворовете, където ги гощават. След обиколка на селото, започва съревнование – стрелба с лък по боядисани яйца. Първият поразил целта е победител, награждава се богато.

В планинските райони никога не забравят починалите, и, събирайки се на гробищата, търкалят великденски червени яйца, казвайки: „Христос воскресе!“.

В южната част на Грузия, след Великденската служба, всички се прибират вкъщи. Сутрин жените задължително пекат козунак. Мъжете готвят месо – шунка, специално запазена за Великден. Традиционно вино и сирене, разбира се, също присъстват на масата.

По-рано жителите на Имеретия са се събирали на литургията преди първи петли. Първото кукуригане е заварвало всички в храма.

В Самегрело Великденската служба започва в 12 часа през нощта. Храмовете са пълни с хора, в края на литургията заедно пеят „Христос воскресе“. След пеенето се прибират по домовете си. Великденското блюдо е печено цяло прасенце. На следващия ден роднините и гостите продължават честването на Великден с пеене на „Христос воскресе“. Тамадата избира най-уважавания „църковен човек“, комуто в знак на почит дава свинската глава.

Снимка: „Зедаше“

Източна Грузия също има своите Великденски традиции. В Кахетия Разпети петък е единственият ден в годината, когато не може да се пие вино – това се счита за голям грях. След нощната служба кахетинците почиват до сутринта, а на сутринта приготвят Великденската трапеза. Великденското вино се съхранява в специална стомна, наречена „зедаше“. На празника част от виното се дарява на храма за богослужения, а останалото се предлага на гостите. Традицията „зедаше“ има много древни корени. Делва в дворовете на църквите е била пълнена целогодишно от енориашите, а на празник са пиели виното заедно. Кахетинската трапеза обикновено отнема много дълго време. Основното Великденско ястие е печено агне. В ролята на тамада често влиза свещеник, пеят се църковни химни и народни песни. През цялата Светла седмица се гостува на близки и приятели.