Искам да съм роб!

[ad id=“263680″]

Стига вече! Искам да съм роб. Вярно е, че „робът е говорящо оръдие на труда“, но какво му е на оръдието: почистват го след работа, лъскат го, боядисват му дръжката, а когато остарее го оставят в някой таван или мазе(особено в България – счупено е ама все за нещо може да потрябва) на спокойствие. Ето това искам аз спокойствието. Какво му е на робството, че толкова много сте против. Владичество, та владичество. Да си роб е по-хубаво. Още повече, че баба ми е родена в Дедеагаческо в рамките на османската(робовладелска) империя и следователно аз съм истински потомък на роби. Значи имам и фактическо основание да се наричам роб, макар и внук, но все пак истински роб, а не като вас измислени роби, освободени едно поколение по-рано.

[ad id=“225664″]

Съжалявам само, че не съм бил роб в Рим. Там ги хранят с остатъците от патрицианската трапеза, къпят се в топли басейни с минерална вода, благовонни масла и парфюми и от време на време им пускат по някоя робиня, като и се насити господаря. Ето това е живот. Искам да си остана роб, Не ми разваляйте кефа да бъда жертва, да се самосъжалявам, да хленча, като че ли някой друг ми е виновен за робската съдба и да чакам с надежда някой да ме освободи. А за Спартак – не ми приказвайте. Не го знам защо тръгна сам да се освобождава. Заблуден човек. Не му се чакаше някакви си 2-3 хиляди години Русия да го освободи.