Истината за едно съществуване

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември”, брой 28, 1990 г.
ИСТИНАТА ЗА ЕДНО СЪЩЕСТВУВАНЕ
Знаем ли наистина по какъв начин преминава животът на така наречените деца в неравностойно социално положение или – казано направо – на сираците? Онези, чиито родители по един или друг „благовиден”, според утвърдените сега в обществото ни норми, повод са счели за правилно да не изпълнят предопределените им от природата задължения. Не се ли предоверявахме, че държавата в лицето на едно или друго ведомство е в състояние да даде грижите, вниманието и любовта, от които се нуждае всяко дете? И ако преди време тези въпроси можеха да бъдат отнесени към табутата от „задния двор” на социалистическата ни родина, днес нямаме никакво оправдание да ги премълчаваме повече…

Из констатацията от докладната записка до председателя на КДИК за резултатите от извършената проверка в домовете за деца от предучилищна възраст в неравностойно социално положение в община Стара Загора: „… Като цяло по приема на децата от дом „Майка и дете” се установява, че равнището на умственото и физическото им развитие не отговаря на нормите за съответната възраст. Постъпващите в първа група на Дома за предучилищна възраст имат нестабилна походка, трудно консумират предлаганата храна. Всичко без изключение нямат развит говор и си служат с по няколко думи, не могат да се обличат и обслужват самостоятелно, не могат да контактуват. На 3-годишна възраст се наблюдава развитие на навици и говор, присъщи на едногодишни деца…”
Това е като старт в живота. Неравностоен и предопределен. Предопределен на първо място от обективните причини. Като тази, че в дом „Майка и дете” 90 на сто от децата са увредени в резултата на опитите на майките за прекъснат нежеланата бременност, както и от високия процент майки с олигофрения, с епилептични заболявания и с ниска битова култура. Има и други, пак обективни причини. Оказва се, че от девет педагози по щат в дом „Майка и дете” работят само 4. Липсата на необходимата квалификация на персонала на свой ред в немалка степен предрешава по-нататъшното нормално израстване на децата. Или към вродената неравностойност се прибавя още една „изкуствена” – пряко следствие от нерешаваните дълги години проблеми на подобни социални заведения.
Из докладната записка: „В нормативните уредби касаещи работата в ДПВ, не е посочено, че децата идващи от ДМД са със забавено психофизическо развитие, третират се като физиологично здрави, с което се поставят при равни условия с децата от обикновените детски градини от гледна точка на медицинско обслужване, пълняемост на групите, отпускане на щатове. По този начин нормативната уредба, която касае детските градини, е неефективна за работата в ДПВ и лишава децата от специалисти като логопед, психолог, социално-правен работник, който да движи въпросите по осиновяването на децата и среден медицински работник…”
Не знам кой, как – с какви критерии, е разработил въпросните нормативни документи, но те са истинско свидетелство докъде може да стигне чиновническото бездушие. Не е ли цинично – друг израз не ми хрумва, да се определя еднакъв „дневен оклад” за възпитаниците на домовете, независимо от възрастта им – 3, 4 или 14 години, в размер на 2,80 лв.? Не е ли цинично да се отпуска сумата от 1280 лева като напълно достатъчна за посрещане на всички нужди на едно дете в продължение на цяла година? Под нормативния документ, разрешаващ тази сума, стоят подписите на трима министри, чиито месечни заплати с с почти същия размер… И накрая, по каква логика тези социални заведения носят името „дом”, след като по законите не са в състояние да осигурят условия, освен елементарните – храна и подслон, за своите „собственици”.
Резултатите от проверката, извършена от ОбК на ДНК изваждат на бял свят и още много фрапиращи факти. Как толкова години на някого и съответните комисии – за духовно развитие и социални дейности в ОбНС не му е направило впечатление, че домът в Казанка, поради отдалечеността си от града, би следвало да има транспортно средство и съответния щат за шофьор? Пак в Казанка, поради същата причина, би следвало да има и постоянно дежурно медицинско лице, за да не изпадат в паника работещите там само при мисълта за спешна и квалифицирана лекарска помощ. Излишно е да се цитират и ред други констатации от проверката, за да се направи изводът, че заведенията в Стара Загора, Казанка и Дълбоки по-малко или повече не са в състояние да изпълняват предназначението си. Много дълго време безразличието и пасивността на най-различни ведомствени равнища предопределят на домовете за деца в неравностойно социално положение ролята на постоянно чакащи морална и финансова подкрепа „отвън”. И ако колективите в Казанка и Стара Загора са я търсили и получили донякъде от трудови колективи и обществеността, то това не може да се каже за децата в Дълбоки.
Из докладната записка: „При посещението в ДДЮ в с. Дълбоки установихме, че условията не отговарят на потребностите и са под възможния минимум. Домът е настанен в остаряла, амортизирана сграда, с 16 легла в едно помещение, с изпочупени мебели, захабено постелъчно бельо, по една печка с въглища за отопление и без топла вода в умивалните. Банята не се ползва. Децата са облечени с неподходящи за сезона обувки и облекло. Храненето не отговаря на изискванията. Осигурените средства от ОбНС не са усвоени поради мудност и безотговорно отношение. Отговорността за това състояние на дома в с. Дълбоки носят изцяло директорката и бившият ОбНС – Дълбоки…”
Към всичко това няма какво да се добави. Може би само надеждата, че препоръките от комисията при ОбК на ДНК до различните инстанции най-после ще бъдат чути, като последват и съответните мерки. Което не изключва активната помощ и съдействие на цялата общественост за решаването на острите проблеми на домовете за деца в неравностойно социално положение. Не друго, а наложилата се с годините практика доказва, че дори без тях е невъзможно да се промени нещо. Добри примери в това отношение има – и в Казанка, и в Стара Загора.
Павел КЪНЕВ