Иван Смилянов – Милите ми биволи (поезия)

Къде ли не бях.

Какво ли

не видях и не чух.

Мислех си само:

Боже, помогни,

да се прибера там,

където те ме очакват…

Те ме познаха!

Навярно,

в животинското им неведение

имаше някаква светлинка

от моите пътища,

с пътеките техни кръстосана…

Остана ми само

безкрайна мъка.

И тяхната вярност…

Из „Птици в нощта“