Иван Смилянов – (поезия)

Макар и бледи,

звездите са още истински.

Техният безплътен трепет

се плъзва по ръката ти,

оголена от обич и страдание.

[ad id=“263680″]

Превръщам се в кълбо

от тръпки и копнеж

и към теб започвам

да изтичам.

Като жаден пясък

през пощурели пръсти…

Из „Птици в нощта“