Винцето ти беше
кръв и удоволствие.
Лееше се гъсто и примамливо,
ароматно и пивко.
Ти не беше майсторът
на това вино,
но го предлагаше
на познати и непознати.
Властно беше твоето
Наздраве!
Съблазнителна –
глътката ти…
И аз бях
от твоята дружина
но пиех само
от твоята ракия.
Говорехме
за простички неща:
за делниците,
за децата,
за съботния риболов…
Като камбанка
звъняха стъклените чаши.
Отиде си.
И безмилостно
отнесе всичко
със себе си…
Из „Птици в нощта“
