Начинът на живот на азиатците се прехвърля и върху изкуството им. Търпение, благодарност, грижи и себеотдаване. Човек или се влюбва от пръв поглед в дърветата-джуджета с най-причудливи форми, или не, среден път няма – твърдят специалистите по това древно японско изкуство.
Бонсай от японски „градинарство в поднос“ е изкуството да се отглеждат умалени копия на дървета и храсти, които се срещат естествено в природата (има бонсай по на 300 години).
Груби рисунки на бонсай, датиращи отпреди 4 хилядолетия, са открити в древноегипетски гробници.
Впоследствие са забелязани кервани, пренасящи дървета в различни съдове из цяла Азия. Дърветата са били източници на съставки, използвани по медицински предназначения от лечители, пътуващи с керваните, както и от хора в населените места, през които е преминавал керванът.
Съвременното изкуство бонсай води началото си от Китай и е отпреди повече от 2 века; там то е било наричано пензай и е било изписвано по един и същи начин на ханзийски и канджийски правопис (ханзи е по-старото китайско йероглифско писмо, а канджи е по-опростено като начин на изрисуване на знаците; канджи е произлязло от ханзи).
Често е било изнасяно представлението „Бонсай“. Освен това бонсайската саксия също станала популярна. Всеки даймио е назначавал самостоятелен иконом за глинените съдове, отговарящ за съответен бонсай. Понякога са нужни поне три поколения, за да се създаде един истински съвършен бонсай. Важно е да притежаваш много търпение, творческо виждане и фантазия.
Тънкостите на тази „професия“ изискват много вещина по време на трите основни процеса на отглеждане на дръвчетата – извиването на ствола, опасването с жици, за да се закрепи младото растение в желаната форма /наклонена, изправена, разперена/ и периодичното подкастряне.
За тези добре гледани джуджета са нужни и витамини, и богата на минерали почва, вода и слънце – затова и минидръвчетата са по-здрави и живеят често пъти много по-дълго от своите „братя“ гиганти в гората и планината.
Ще опишем три стила бонсаи – „гора“, „пейзаж“ и „дръвче върху скала“.
Гората е красив стил напомнящ истинската гора в природата, но в по малък размер. Тук се използват предимно дръвчета от един вид и се подреждат по произволен начин, като няма значение в размера или възрастта на дръвчетата. За този стил предимно се използват овални плитки съдове. След засяване в саксията и оформяне на композицията се поставя мъхът и се полива обилно. След месец и дръвчетата и мъхът ще са се хванали за почвата здраво.
Пейзаж е абсолютно същия стил като горния само, че за разлика от него тук е желателно да се използват различни видове дръвчета и да се оформи някаква природна картина (езеро, скален пейзаж или дори група дръвчета на хълм и още много видове композиции).
Стил „Дръвче върху скала“ – красив стил напомнящ онези недостъпни места където дръвчетата растат духани от ветрове и живеещи в сурови условия. За целта ви е нужна пореста или напукана скала върху която се поставя дръвчето и се прилепва с глина, след което се покрива с мъх, за да се запазва влагата. Постепенно корените ще влязат в пукнатините и ще стане здрав захват.
Всяко дърво може да бъде превърнато в джудже. Японците често избират дървото само по някоя отделна негова характеристика – интересен цъфтеж, форма на листата – или заради цялостния му вид. Търсейки сред природата е въпрос на късмет. За правилното изваждане са необходими подходящи инструменти. За да не се прекъснат корените му, дръвчето не бива да се издърпва нагоре. Най подходящото време е рано сутрин в края на зимата. След изваждането кореновата система трябва да е пропорционална на клоните.
В разсадника също можете да си купите дръвче и да го превърнете в бонсаи. Изберете младо растение от 30 до 60 см, което вече има свой характерен външен вид. Нека изборът ви да се определя от дебелината на ствола, някое особено изкривяване или специфично разклонение на короната.
За размножаването на бонсаите:
Размножаването чрез семена е начинът за получаване на най-голям брой бонсаи. Чрез семена е възможно да се получат всички желани форми. Нещо повече, този начин за размножаване позволява да се знае точната възраст на дърветата.
Някои семена имат твърда обвивка и понякога са необходими две години, за да покълнат. За да се осигури покълването им, се прибягва до стратификация. Нареждат се дренаж и речен пясък, разпръскват се семената и си покриват със тънък слой пясък, който трябва да се поддържа умерено влажен. Поставя се на завет и сянка или в неотопляем парник.
Размножаване чрез резници: Резниците се избират от здрави и силни бонсаи или дървета без болести и паразити. Получават се, като се отреже върхът или средни участъци на стъблата или клоните. Най-подходящо за вземането на резници са пролетта и есента (края на февруари или началото на март).
Началото на есента е най-подходящия сезон за вечнозелените растения . Сезонът е подходящ за вкореняване на резници, тъй като е едновременно топъл и влажен.
Друг начин за размножаване е присаждането. С присадките се създават много красиви бонсаи, особено ако се търсят странни форми или необичайни оцветявания. Най-подходящото време за присаждане е началото на пролетта. Вечнозелените дървета се присаждат в края на февруари и началото на март. За дърветата с опадащи листа обикновено се изчаква до средата на март или началото на април.
Пристягането на дръвчето позволява да с направи бонсай за относително по-кратко време.
Пристягането има и други приложения:позволява да се спаси повреден бонсай или растение с оголена основа.
Как да оформим дръвчето:
За да придадем на дръвчето желаната форма специалистите дават следния съвет: „Преди да вземете ножиците, поставете дръвчето на височината на очите си. Седнете за миг и го разгледайте от всички страни. Затворете очи и се опитайте да си представите естествената му форма. Възползувайте се от това, което ви подсказва самото дръвче. Висшето изкуство на бонсаите изисква да се придаде естествен вид на дръвчето, да се създаде илюзията, че то е поникнало в природата. Природата създава чудни форми. Човекът трябва да ги открие и ако е необходимо, да се намеси дискретно, за да се запази и да се подчертае общата форма на дръвчето.“
Клоните се подрязват, като се създава лека, въздушна структура на короната. Премахваме излишните и грозни клони. Когато се премахва изцяло някой клон, отрязвайте го в основата, възможно най-близо до стъблото, за да не останат видими белези.
С изключение на тропичните видове бонсаите са растения, предназначени най-вече за външна декорация. Поставете бонсая на етажерка, конзола или специална ниска масичка. Изложете го пред светла стена, ако е със тъмни листа, и обратно – пред стена с тъмен цвят, ако е със светли листа. Търсете простотата, толкова скъпа за японците.
Тропичните видове трябва да се изложат близо до прозорец, защитен от пряка слънчева светлина, съветват специалисти. За да запазите формата на дръвчето, обръщайте го от време на време, така че всичките му страни да гледат последователно към прозореца. Ако някое дръвче се намира на завет, под покрив или под навес, излагайте го от време на време на открито, на слънце и на вятър, за да може да се закали и да не залинее. Помнете, че иглолистните обичат повече слънце, а широколистните се развиват най-добре на полусянка. Бонсаите могат да останат навън през зимата. Единственият съвет е: когато вали сняг, изтръсквайте клоните им, за да не се деформират или пречупят под тежестта на снега. Изключение правят дръвчетата, засадени в съдове от фина керамика или в тънкостенни глинени съдове, които могат да се спукат при големи студове. При глинените съдове няма риск от спукване, при условие че дренажът е добре направен.
Температура е според избрания тип дръвче. Субтропичните видове се отглеждат при температури 10°С до 16°С, докато тропичните видове обичат малко по-топъл климат: 18°С до 24°С.
Напояването е особено важен момент в отглеждането на бонсай. Винаги почвата на дръвчетата трябва да се поддържа влажна. Според избрания вид дръвче, поливането става от всеки ден, до веднъж на 2-3 дни. При топъл и сух климат, листата на дръвчето се пулверизират.
Присаждането става на всеки три години. Дръвчето се изважда от съда, изрязват се около 1/3 от корените му, отрязаните връхчета се пензират и дървото се поставя във вече сменената почва.
За правилното наторяване на почвата, най-добре е да се използват течни торове. През топлия сезон, дървото се подхранва веднъж месечно, а през хладния – веднъж на всеки два месеца.
Ето няколко клипчета, които показват как да си направим добре гледано джудже.
Как да си направим бонсай – част 1
Как да си направим бонсай – част 2
Как да си направим бонсай – част 3
Как да си направим бонсай – част 4
Как да си направим бонсай – част 5
