Представят юбилейна изложба на Димитър Гюдженов в Стара Загора

За Димитър Гюдженов /1891-1979/.
Роденият на 26.01.1891г. в Стара Загора художник проф. Димитър Гюдженов е една от най-значимите фигури в българската живопис. Стотиците му произведения представляват вълнуваща образна панорама на 13 вековна България. В нея

• победи и царе,
• епохи на строителство и духовен разцвет,
• робство и въстания,
• митове,
• обряди и бит,
• величие и страдание

се редуват като фрагменти от голямата мозайка на народната памет. Неговото колосално и вълнуващо творчество му донася не само изключителна популярност, но и оформя цяло направление в развитието на жанра.

125 годишнина.
Тази година се навършват 125 години от рождението на Димитър Гюдженов, която старозагорци отбелязват с изложба, експонирана в Художествената галерия на Стара Загора, включваща 25 живописни творби на художника от фондовете на Художествените галерии в

• Стара Загора,
• Сливен,
• Разград,
• Пазарджик,
• Габрово,
• Националната галерия,
• Пловдив,
• Бургас,
• София,
• Регионалния исторически музей в Пазарджик,
• Музей „Литературна Стара Загора”.

Изложбата, която ще бъде открита на 15 април 2016г. /петък/ от 18.00 ч., се посвещава на 125-та годишнина от рождението му. С нея родният му град, организаторите, и художествените галерии в София, Пловдив, Бургас, Сливен, Габрово, Разград, Пазарджик и Стара Загора изразяват почитта си към таланта на художника и неговата роля в българското изкуство.

Принос на Димитър Гюдженов в българската живопис.
Димитър Гюдженов е една от най-значимите фигури в българската живопис. Стотиците му произведения представляват вълнуваща образна панорама на 13 вековна България. В нея победи и царе, епохи на строителство и духовен разцвет, робство и въстания, митове, обряди и бит, величие и страдание се редуват като фрагменти от голямата мозайка на народната памет.

Неговото колосално и вълнуващо творчество му донася не само изключителна популярност, но и оформя цяло направление в развитието на жанра. Близо девет десетилетия неговите картини оформят визуалната представа на поколения българи за историята на нашия народ. От “Кубрат и синовете му“ през “Цар Симеон Велики“ до “ Ботевата чета слиза на българския бряг“. Димитър Гюдженов пресъздаде в стотици произведения най-забележителните събития в развитието на нацията ни и успя да разкрие същностните страни от духа на българина.

Етапи в творчеството на проф. Гюдженов.
Проф. Димитър Гюдженов е син на известния иконописец и първи старозагорски сценограф Атанас Гюдженов, един от ония бележити творци, на които съдбата е отредила да прехвърлят моста от Възраждането към следосвобожденското ни изкуство. Интересът му към живописта се формира в бащиното ателие и в зографисваните църкви. За да си осигури средства за бъдещото следване, той учителства в старозагорските села през 1908-9 год.

През 1910 год. заедно с Никола Кожухаров организират първата си изложба в Стара Загора и наесен постъпват заедно в Държавното художествено-индустриално училище в София. През 1913 год. заминава за Париж, където два семестъра учи в Националното училище за изящни изкуства в ателието на известния майстор на историческата тема проф. Фернан Кормон.

През 1914год. помага на Никола Кожухаров при изписване завесата на Старозагорския театър. С избухването на войните Гюдженов споделя участта на своите колеги. Зачислен е като военен художник при щаба на 8-ма Тунджанска дивизия, а по-късно и към щаба на армията. На фронта, създава първите си батални композиции

• “Обоз на път“/1916/,
• “Дъжд на фронта “ /1916/,
• “През Морава“/1917/ и т.н.

Платната, рисувани по време на Балканската и Първата световна войни, му печелят популярност още преди завръщането от фронта. След войните Гюдженов навлиза в историческия жанр вече като утвърден художник.

В края на 1925 год. Гюдженов завършва картината “Кубрат и синовете му “, с което окончателно утвърждава ориентацията си към историческия жанр. Следват

• “Български хан прави жертвоприношение“,
• “Асен и Петър провъзгласяват независимостта на България“,
• “Изгарянето на българския богомил Василий“ и т.н.

Творбите му бързо влизат в страниците на учебници, календари, списания, научни пособия и т.н. Изключителна популярност още тогава получават картините

• “Цар Симеон“,
• “Княз Борис като монах“,
• “Княз Борис приема учениците на Кирил и Методий“,
• “Хан Крум побеждава византийците“ и десетки други.
• В края на 40-те години вниманието му е насочено предимно към българското национално освободително движение. Тогава Гюдженов рисува
• “Ботевата чета слиза на българския бряг при Козлодуй“,
• “Боят при Драва-Соболч”,
• “Посрещането на ген. Гурко в София“.

 

През втората половина на 50-те и 60-те години е художник към Светия Синод. По това време прави стенописите на редица църкви в Стара Загора, Варна, Бургас, Пловдив, Чирпан,Велико Търново и др. Негови са и част от фреските в южното крило на катедралния храм “Св. Димитър“ в Стара Загора. Димитър Гюдженов умира на 25 август 1979 година в София.