Изповед на една майка

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 33, 1990 г.
ИЗПОВЕД НА ЕДНА МАЙКА
ШАНС И ЗА СОЦИАЛНО СЛАБИТЕ

[ad id=“225664″]

Ние не сме много, но ни има – семейства, в които растат деца, родени с увреждания. Нашите проблеми са известни обикновено на хората от социалните служби, здравните заведения и служителите от общинските народни съвети – институтите, на чиято врата най-често чукаме за решаването им. Широката общественост не познава тези проблеми, най-често срещаме съчувствие и доброжелателност, но само този, който има в дома си такова дете, знае перипетиите, които трябва да преминава. Данни за децата, родени с увреждания, доскоро не се публикуваха – били са засекретени от някой презастраховал се чиновник. Но в страната са регистрирани 36 499 деца до 14-годишна възраст с медикосоциален риск. В нашия град също има семейства, които отглеждат по едно или две деца с различни заболявания.

[ad id=“263680″]

Нашите проблеми не бива да бъдат повече премълчавани и затова ние решихме сами да поставяме и защитаваме своите права.
Изборът да отглеждаш своето увредено дете, след като държавата ти дава право да се откажеш от него, е равностоен на подвиг. Не само морален. Ние имаме и редица материални проблеми. Много от нас не са картотекирани за редовно подпомагане от общинските народни съвети. Много от децата ни нямат диагноза, за да получават двойните детски надбавки и безплатни лекарства. Тези от майките, които дълги години не са работили и са намерили начин да започнат работа, са заплашени от съкращение, защото нямат нужната квалификация. Други майки въобще не могат да наберат нужния стаж за пенсия. Семействата на увредените деца са принудени дълги години да живеят с една заплата, а разходите за отглеждането и лечението на болните деца са много големи.
Много от нас не знаят какви права имаме, с какви нормативни документи са гарантирани материалните предпоставки за подобряване условията на живот в нашите семейства. Това, което държавата ни дава, макар и малко, не винаги може да се получи поради недостатъчните социални фондове на общините. Получаваме го често на принципа: колкото повече плачеш и се молиш, толкова повече получаваш. Затова много от нас не посмяха да се подложат на унижения и не получават никакви социални помощи.
В нашите семейства освен болните деца растат и здрави, които са с по-нисък жизнен стандарт от другарчетата си. Те са с утежнено и непълноценно детство, защото помагат на родителите си при отглеждането на болните братчета и сестричета.

[ad id=“237001″]

Не на последно място много от нас се срещат с бездушието и безразличието на различни чиновници – и в съветите, и в здравеопазването, които накърняват и без това наранените ни души. Считам, че в сегашния Семеен кодекс, Указа за обществено подпомагане има редица несъвършенства. Ние сме в една категория с пенсионерите и социално слабите семейства, без да се има предвид редицата специфични проблеми, които имаме, поемайки отглеждането на нашите деца. Аз самата, като майка на пет деца, две от които са в прогресиращо заболяване, едното осиновено, а другите две родени здрави, не получавам платено майчинство като майките с едно, две и три деца, въпреки че най-малката ми дъщеря е на 1 година и 1 месец. Подлежа на редовно подпомагане от социални грижи, но досега за тази година не съм получила нищо. Разбирате, че икономически никак не е удобно да бъдеш самопожертвувателен родител, а обществената оценка за такива майки е известна.
Досега нашите проблеми се решаваха и защитаваха от други организации. Не бяхме свикнали, а и нямаше традиция сами да воюваме за своите права, да извършваме контрол на правилното и справедливо разпределение на средствата от социалния фонд.

[ad id=“225664″]

А това са наши проблеми и трябва да са в наши ръце. Затова ние, жените майки на увредени деца, се обединихме в женско дружество към Демократичния съюз на жените и създадохме клуб на майките на деца, родени с увреждания. Досега се молихме сами да получим това, на което имахме право, затова често ни унижаваха и обиждаха. Събрани заедно, ще бъдем силни в исканията си да осигурим нормални условия на семействата ни и увеличаване на шансовете за бъдеща социална реализация на децата ни. Обръщам се към всички, от които зависи и които декларират, че ще защитават социално слабите. Признайте нашия труд за общественополезен. Ние не сме виновни, че сме принудени да отглеждаме болните си деца. Обръщам се и към всички майки, които още не са се записали в клуба: сестри мили, другарки по съдба, ние сме по своему нещастни, но трябва да се борим за себе си, децата си и семействата си. Ние трябва да извоюваме правото да не бъдем повече социално забравени и пренебрегвани. Елате при нас в клуба, за да бъдем по-сплотени, по-силни и в мъката, и в борбата си.
Станка ТЕНЕВА
председателка на Клуба на майките
с деца с увредено здраве