(на Иван Мирчев)
Отмина юбилея със доклади и цветя.
Приятелите поздравиха днес Поета.
И властниците строги – също, няма как,
та нали Мирчев е лицето друго на града.
Но бързаха да си отидат, да забравят.
Не им харесват образите му, изваяния стих,
и думите му сложни, характера му лих.
Учудваше ги само с дългото си здраве…
Отново празничните бели дрехи
прибра поета стар. За него бе утеха
признанието късно, което го изпълва
с надежда в края на пътеката му дълга.
И все така притихнал, но събрал кураж
от младите поети, на живота гледа мъдро…
И ням срещу засадите на своята възраст,
със стих се топли.
И с чашата абендсараж.
Из „Птици в нощта“
