Йордан Атанасов – Стих и чаша (поезия)

(на Иван Мирчев)

Отмина юбилея със доклади и цветя.

Приятелите поздравиха днес Поета.

И властниците строги – също, няма как,

та нали Мирчев е лицето друго на града.

Но бързаха да си отидат, да забравят.

Не им харесват образите му, изваяния стих,

и думите му сложни, характера му лих.

Учудваше ги само с дългото си здраве…

Отново празничните бели дрехи

прибра поета стар. За него бе утеха

признанието късно, което го изпълва

с надежда в края на пътеката му дълга.

И все така притихнал, но събрал кураж

от младите поети, на живота гледа мъдро…

И ням срещу засадите на своята възраст,

със стих се топли.

И с чашата абендсараж.

Из „Птици в нощта“