Йордан Пеев – Горчиво вино (поезия)

„Горчиво!”- залата крещи – „Горчиво е!”

И устните му в твоите се впиха.

Потече сладост, от която в залата

ръцете им избухнаха в аплаузи,

а в мен остана невъзможно тихо.

И потен от вълнение щастливецът

не спираше да те целува лакомо,

додето се сгъсти в гърдите въздуха.

И натежаха срамно полилеите.

Гърмяха в ръкопляскане ръцете им.

И сякаш падаха край мене мълнии,

които ме разсичаха до костите.

А устните му в твоите залепнаха.

И виждах как в очите ти затворени

дъхът ти задушаваше се в корена.

Аз стисках здраво чашата за гърлото.

Окото й оцъклено се давеше,

във виното, което я изпълваше,

когато ти успя да се отскубнеш.

Смутено си избърса с длани устните,

но не успя да ми избършеш болката.

А той победоносно вдигна чашата

препълнена с наздравица към другите.

И сякаш право в мене с нея сочеше,

тъй както сочи пистолетно дулото.

И кърваво солено беше виното

от кръв, с която смеси се в устата ми

прехапана от мъртвото безмълвие

на зъбите раздрали остро устните.

Ах, как поисках той да те изпусне

и ти да се затичаш срещу мене,

да уловя въжето на ръката ти…

И заедно от тук да се измъкнем,

тъй както давещ се спасява в бурята.

И да избягаме далеч от залата,

от възгласа „Горчиво е, Горчиво е!”.

Да бъдем там, където много тихо е

и нощите са тъмно дългокоси

от сребърното дишане на месеца.

Където кожата ти е прозрачна

и виждам в нея как тупти сърцето ти…

Но с твоите очи, отворих своите

и пак съм тук в препълнената зала

с пияни погледи, с горчиво вино…

И виждам как от мене те отвеждат.

Стопявам се с последната надежда,

че някога отново ще сме двамата,

тъй както се стопи гласът на просяка

попаднал тук случайно, за да пие.

И сякаш себе си да оправдае

гласът му грапав се изви над всичките:

„Горчиво е! Горчиво е! Горчиво е!”

И те със снизходително мълчание

отвърнаха усмихнати от масите

от най-далечното си разстояние,

додето той изправено се клатеше…

Това бях аз… Сега позна ли ме?

Сега сме само двамата

в кръстосаните погледи през залата.

Косите ти отново са от злато.

В очите ти от щастие се мия,

че виното горчиво е, когато

за чужда радост, в мъката си пиеш…

Из „Птици в нощта“