Йордан Пеев – Плач (поезия)

[ad id=“225664″]

/На Камелия Кондова/

Нямам време

да бъда безгрешен,

една крачка,

последна,

остава

до дръвника –

парче от череша,

в спомена

детството залюляла.

Разноцветно тълпата приижда,

като люспа блести ятагана.

[ad id=“236993″]

И сред хиляди погледи виждам,

как ме милват очите на мама.

Свята Майко,

прости ми!…

Не искам

мисълта ми до хляба да спира.

Човек първо с главата си мисли,

после точат за нея секира!

Тя ме вика над всички по име,

от високото татко ни гледа…

Стръвен вятър в камбаната вие,

ядно блъска езикът й леден.

И извиквам без капчица вяра:

БОЖЕ МОЙ, на кого ме остави?

Правя крачка…

А в гърлото пари

вик за милост,

от болка задавен!

Еква бясната камбанария,

от плача на камбана пробита

и превивам над дънера шия,

за да мога да скрия сълзите.

[ad id=“263680″]

…Ала вече палачът замахва,

в струя кръв по дръвника се стичам

и очите на мама видяха

как синът й в небето изтича

С гняв безсилен…

Ограбена.

Клета,

гази в дългото черно на здрача…

И заплакват онези поети,

дето още си нямат палачи.

Из „Птици в нощта“