[ad id=“225664″]
Човек е аргумент, венец и грешка,
че Бог го няма, както и го има.
И същността му глинено-човешка,
единствено с любов е обяснима.
Към него тръгнал, в себе си минава.
Врата отваря времето за горе,
за да надхвръкне звездната жарава
и с него, коленичил, да говори.
[ad id=“236999″]
До кръв одран и огорчен в заблуди,
от ляво струпал болките отива,
че само Бог е с право да ни буди
и само Той е с право да приспива…
Из „Птици в нощта“
