Йордан Пеев: Този влак не отива за никъде, нито се връща, но катери деня ми…

Есенно кафене

Кафенето е влак с обли маси наместо купета
и на всяка седи по една неотминала обич,
за която поръчвам и плащам със стари монети,
дето идват ми ресто от нови и трудни любови.
И присядам до тях, и в очите им втренчено гледам
да открия причини защо са тук още и чакат,
а отвън вятърът се търкаля навъсен и леден,
и облизва мъгливо с дъха си задъхан стъклата.
Този влак не отива за никъде, нито се връща,
но катери деня ми… И спира над моето пладне.
И когато спирачката в някой ден дръпна намръщен,
една бяла сърна пред вратата ми мъртва ще падне…

Йордан Пеев