Йордан Пеев – За една мръсница (поезия)

[ad id=“225664″]

Да има секс, а другото – за после,

че любовта е днес ненужна драма

и чувствата й са досадни гости

на дом, където всъщност никой няма.

Единствено отдадена на кола,

със танца си на възли ни заплита

и мъжки погледи я ръфат гола…

Тук в спешна нужда сме от инквизитор.

Извива тялото си потно… Баста

на скучния морал и на задръжки.

Желания сърбят с отровна краста

и ни залостват зад врати без дръжки.

Разменя нежността си за банкноти,

за всичко времето й е платено

и слуша мъжки жалби и животи

от питиетата зашеметено.

На сутринта с размазан грим в очите,

пресметнала живота си през рамо

си тръгва към дома, а там завито

едно дете я среща с „Как си мамо?“

Из „Птици в нощта“