Преди 20-ина години един познат, който работеше в Пожарната в Стара Загора ми разказа, че огнеборците, когато си почиват, сядат на пейките около
Лято, че пак лято… Свенливо и разкрепостено, люшнало тънки дамски туники, милващо стройни глезени, загорели прасци, еротично прокрадващо се под развети поли. Добре, че смени дългите сиви дни и съблече зимните палта от душите ни. То какво беше: сковани до гушата в тъмни сюртуци, навели глави срещу студения вятър, забравили къде сме оставили слънчевата искрица в очите си…
[ad id=“225664″]
Друго си е сега. Седнеш на някоя от пейките до Пожарната „команда”, отпред ти цвърка хладината на шадраванчето, морно опрял ръце на облегалката, изхлузил чатала напред и кръстосал изпружени крака. Сенчица, чудна, почти възрожденска идилия. Сякаш си на чардака и по калдъръма пред теб пристъпват млади булки и моми. Теснчико е тротоарчето, няма откъде другаде да минат, освен на сгляда пред погледа ти. Виждаш ги отдалеч, от площадчето, фиксираш
– Къде си?
– До пощата.
– Купи от пазара лук, маруля и картофи, че комшиите ще идват довечера.
– Добре – съгласяваш се без обяснения, че ти е писнало от торби, съседи и битова проза.
[ad id=“263680″]
Надигаш се прибирайки телефона, оставяш въжделенията си, като грижовно ги покриваш и подпъхваш завивката, за да не избягат. Може би ще се върнеш някой ден да ги потърсиш… Пейката остава самотна, но там са те и само ти знаеш, че ги има и са живи.
Джанан се раздира, чувствайки се крайно унижена от собствения си син, но след това си…
8-годишен художник от гр. Попово спечели наградата на кмета на Стара Загора Живко Тодоров, съобщиха…
Празнични богослужения - програма, съобщиха за ЗАРАТА На 22 декември в 9:00 часа в катедралния…