Начало на просвещението в Стара Загора било поставено с тъй наречените килийни училища към някоя от черквите в града – в някоя тъмна, неуютна килия се събирали желаещите да се научат на четмо и писмо деца. В онези години килийното образование, колкото и да било примитивно, било единственото достъпно за българчетата.
[ad id=“263680″]
..
Подробно описание на старозагорското килийно училище е оставил видния старозагорски учител и общественик Атанас Иванов, създател на първото светско училище в Стара Загора. В „Кондиката(летописната книга“) на черквата „Света Богородица“ е записано, че поп Христю Твърдиченеца открива такова училище в стаичката, където правят свещи. То просъществува до 1820 г.
Килийни училища по същото време, а и по-рано има и на други места в града. Така в Мисирската махала, в Рилския метох при черквата „Свети Никола“ Иванчо Иванов открива килийно училище, в което обучава 50-60 деца „по буквара, наустницата, псалтира и апостола“, като те пишат на панакида(дървена плоча). Родителите плащали по 1 грош за малките и по грош и половина за големите ученици.
Килии имало и в частни къщи: на даскал Дечу, даскал Диму, в къщата на Слави Петков в Акарджанската махала. Към 1810 г. в града имало 6-7 училища. През 1815 г. синовете на Христю Твърдиченеца, Михни и Сиву, в Бабин Градин метох откриват друго училище към черквата „Св. Богородица“.
Даскали е имало по-рядко, понякога всякакви занаятчии: терзии, обущари, свещеници, кожухари, докато си вършели работата, обучавали по-незнаещите от тях. Замествали ги калфите и чираците им.
Стремежът на ескизагорци към просвещение личи от следното писмо: „На 16 март 1808 г. екзарх Руси и още 12 чорбаджии из Захра пишат до управителя на Хилендарския манастир с молба да им бъде изпратен едного человека достойно ради церковни и деца да учи по обичая древни… да бъде нам и на манастира за полза.“
Важно място в учебната система, в методиката на килийните училища заемат наказанията, най-често прекомерно строги, предвидени за непослушни и недостатъчно старателни ученици. Хаджи Господин Славов – виден старозагорски възрожденец и общественик разказва:“Който не е знаял урока си, бивал е наказван по дланите на ръцете си с дюлова пръчка, а за по-голяма някоя грешка учителят го наказвал с „фалагата“/дебело дърво с дупки, в които се стягат краката на ученика неподвижно и учителят го бие по стъпалата с пръчка. Фалагата стоеше окачена на една от стените, вътре в училището. При това се наказваше неприлежния, непослучен ученик и с биене по задницата му с дюлови пръчки, като го качваха на гърба на друг по-силен ученик.“
[ad id=“225664″]
..
След изучаване на букваря, всеки ученик дарявал учителя си с „червó“(кърпа, бродирана със сърма и коприна), след наустницата – с риза, а след псалтира и апостола, освен с някакъв дар, и с голяма гощавка.
С бързото развитие на занаятите и търговията се разбира все по-ясно, че килийното образование е вече остаряла форма и се налага създаването на светските училища.
