Може! Разбира се, стига да не пътувате по празници в съседната ни държава само заради таверните, гръцката кухня и изгодните цени по хотелите. Ние избрахме приключението. През сателитните карти избрахме, т.е. съпругът ми избра, невероятни местенца – всички до едно свободни за къмпингуване. При това повечето с поддържани от общините безплатни за туристите дървени чадъри и изправни душове на плажа. Целта на тези общини е да привлекат туристи към тези фантастични местенца, които обаче не са част от туристическите маршрути, защото наблизо няма хотели, а плажовете обикновено са по-каменисти. Нека добавя, че приключението, с основна мисия романтика, включваше, естествено и риболов.
[ad id=“225664″]
Та в първия от последните няколко почивни дни, потеглихме към Бяло море, съоръжени с риболовни принадлежности, газово котлонче, хладилни чанти – за да се попълва мястото на консумираната храна с уловена и осолена риба, палатка, дюшеци, завивки, столове и т.н. нужни неща. От Мароня слязохме от магистралата и се потопихме в света на древната Исмара.
Свят от невероятни каменни образования сред стара маслинова гора, отломъци от крепостната стена, запазен амфитеатър. Все едно скачаш във фентъзи. Внимание! по-добре да „скочиш“ с високопроходима машина, защото „пътят“ в този свят може да се изпише само в кавички. Според предварителната информация в нета, ако човек стигне това място, едва ли ще види някой друг – романтичната идилия е гарантирана. Е, не беше така – до скалния масив край морето вече имаше двадесетина български коли – на риболовци, разбира се. Разбрахме, че това няма да е нашето място за бивак и след разходката из руините потеглихме към „Св. Харалампи“. И там ни очакваше нашето място – полянка на високия бряг и закътана под маслинови дръвчета пътечка към плажа.
Бивакът бе построен за 20 минути, въдиците разпънати, а залезът невероятен, променящ се всяка минута – стотици залези в един. Вълшебна топла вода (влизането в морето там – само с обувки заради морските таралежи), вълшебна нощ и също такъв изгрев. Хиляди камъчета в необичайни цветове, все едно изваяни в малки пластики – истинска изложба.
На следващия ден приключението продължи през Платинитис, Алкона, Имерус, „Св. Илия“, Глифада и Ароги. Спретнахме си „дом“ край Ароги в борова горичка от средиземноморски бор точно край плажа, буквално на него. През деня имаше българи – риболовци, но привечер тръгнаха по свой маршрут. Плажът беше само наш край кроткото, без нито една вълничка, топло и без морски таралежи море. Венера изгря толкова голяма и ярка, че в първия момент я помислихме за прожектор в далечината. Точно срещу нас Самотраки, като мираж на Авалон, призрачно се очертаваше на хоризонта. Вдясно от Самотраки се виждаха и очертанията на някак по-обичайния като гледка Тасос.
[ad id=“263680″]
Докато си пиехме кафето си призори, дебнейки странната сребриста ивица, прорязваща хоризонта преди първите лъчи на изгрева да очертаят утрото, малко птиче кацна в скута ми, спокойно се спогледахме и като отдъхна, или се стопли – всъщност си беше доста топло и през нощта, отлетя. Каква ли красива поличба бе това?
Последваха Фанари, Порто Лагос и Керамоти, но душите ни бяха препълнени. Решихме, че няма смисъл да отсядаме в любимото ни хотелче във Фанари. Само три заргана и пет ципури по-късно, просто тръгнахме към България с усещането, че сме заредени за цяла вечност. да не говорим, че прибирайки се на 21-ви септември вечерта избягнахме часовете висяне на Маказа следващия ден, описани подробно от медиите вчера. Едва преди Маказа се сетихме, че не сме успяли да похарчим нито цент в полза на гръцката икономика, получавайки най-красивата почивка. С чиста съвест на патриоти отпразнувахме Независимостта.
