Как Холандия спря убийствата на деца по улиците

Над 6 хиляди души са подписали петицията за промяна на законите в посока на по-сериозни наказания за водачите, убили деца на пътя, която тръгна от столичното 51-во училище, в което учеше една от жертвите на катастрофата край Лесидрен.

Какво трябва да се промени, за да спрат убийствата на деца по пътищата на България? „Дневник“ публикува отново текст на Босилена Мелтева, който разказва за опита на Холандия по този наболял у нас проблем.

Годината е 1973 г. Tрафикът в Холандия е станал много по-интензивен, автомобилите по пътищата – доминират, инцидентите с деца, загинали в автомобилни катастрофи стигат до 500 годишно – промяна в рамките само на няколко години.

[ad id=“225664″]

Бащата на дете, убито от автомобил на път за училище в малък холандски град, е журналист, който прави разследване колко деца са жертви на трафика в страната. Болезненият апел „Спрете убийствата на деца!“ (Stop de Kindermoord) е заглавието на материала му, който е началото на силна вълна на гражданско недоволство. Проблемът става водеща новина и в редица местни медии.

„Спрете убийствата на деца“ става и името на гражданско движение на група холандски родители, което се заражда по това време, първоначално в Западна Холандия, около Амстердам, скоро и в цялата страна. Родители повеждат кампанията си, за да върнат улиците на пешеходците и велосипедистите. Излизат на протест. Правят демонстрации. Изнасят кухненските си маси на пешеходна улица, сядат и вечерят със семействата си. Срещат се с парламентаристи и преговарят за правото си да се движат в града безопасно, за да спасят живота на децата си.

[ad id=“263680″]

„Тези родители бяха категорични, че не бива ние да приучаваме децата си към нарастващия и опасен трафик. Точно обратното – движението по пътищата трябва да бъде пригодено към способностите и нуждите на децата ни, за да е безопасно за тях да играят навън. Това беше много важен аргумент и тази група беше много влиятелна. Мнозинството от хората се вслуша в мотивите им и застана зад тях“, разказва за „Дневник“ Том Ходефрой – един от свидетелите на тази голяма промяна през 70-те години на миналия век, архитект по образование, специалист по устойчив транспорт и старши съветник в Холандското велосипедно общество (Dutch Cycling Embassy)– публично-частна мрежа, която работи в сферата на градското планиране и мобилността.  Кампанията се подема на различни нива, появява се и песен, посветена на децата, които играят на улица без коли. Политическия контекст също е в полза на движението – през 1973-1974 г. арабските петролни производители налагат на Холандия петролно ембарго.

Победи „без коли през уикенда“ и „зони за пешеходци„

Колелото се завърта, обществото е на страната на родителите активисти. И новосъздаденият Съюз на велосипедистите прави заявката: „Ние също сме граждани и настояваме да използваме пътищата на страната си безопасно и практично.“ Исканията им също получават голяма публична подкрепа. Всичко това спомага за повишаване осведомеността на политиците по проблема, за промяната на техните схващания, разказва още Ходефрой.

Започва дебат за преструктуриране на пространството на пътищата. Първата сериозна победа за движението е забраната на движение на автомобили в града през почивните дни. Сред активистите има и архитекти урбанисти, които изработват конкретни проекти за по-безопасни и удобни за пешеходците, велосипедистите и децата улици и градски пространства. Утвърждават се зони, в които с предимство са пешеходците, а колите там се задължават да се движат много бавно (максимум 30 км/ч), по улиците се поставят повече бабуни, които да убиват скоростта на колите.

С днешна дата Холандия е известна в цял свят като страната на велосипедистите, на красиви и удобни градски зони с удобства за хората по улиците. Но всичко тръгва от едно гражданско движение на родители, които искат да запазят живота на децата си. Те успяват да променят инфраструктурата на Холандия революционно, за да започнат да живеят отново безопасно и сигурно.

[ad id=“236993″]

На 3 юни тази година 4-годишния Паоло почина на място, след като беше блъснат от джип в пешеходната зона на Стара Загора пред очите на родителите и сестра му. Броени дни след инцидента хиляди хора в осемнадесет града на България излязоха на протест в памет на детето, изразиха съпричастност към семейството му и призоваха за промяна. Трагедията на тези родители е трагедия на цялото ни общество, колите ще застрашават живота на децата ни ежедневно и за съжаление инцидентът с Паоло не е първият и няма да е последният.

Дошло ли е времето и ние да кажем силно „Спрете убийствата на деца!“? Възможно ли е холандското движение да се случи в България? Том Ходефрой ни отговаря: „Въпросът е дали вие вярвате, че това е възможно. Вие имате правото да поискате град на хората, а не на колите. Хората са мнозинството на улицата и са на първо място.“ Предупреждава, че това няма да е лесно спечелена кауза.

Това обаче е реалистична и справедлива промяна.

В Холандия колоезденето е основен начин на придвижване в градовете и извън тях – на национално ниво делът му като вид транспорт е около 30%, а за отделните населени места процентите са и по-високи, в университетския град Гронинген достигат и до 59%. Колелото е част от холандската култура, светоглед, начин на живот. Инфраструктурата, климатът, разположението са част от холандския пейзаж, те спомагат колоезденето да процъфтява, но не те са причина за развитата и безопасна велосреда там с днешна дата. В началото на миналия век холандците са нацията в Европа с най-много велосипеди на глава на населението, но с индустриализацията и навлизането на автомобилите тази тенденция спада сериозно за сметка на това жертвите на пътя нарастват сериозно през 70-те години на миналия век.