Как Путин дойде на власт преди 20 години? Въпросите, които още нямат отговори

Месец след като тогавашният президент Борис Елцин официално обяви офицера от специалните служби Владимир Путин за следващ премиер, експлозия срути девететажна сграда в покрайнините на Москва.

Избухналият малко преди изгрева на 9 септември 1999 г. взрив превърна сградата в димяща купчина от тухли и уби над 100 души. Само на 6 км друга сграда бе разтърсена от експлозия на 13 септември. Загинаха 119 души.

Няколко дни по-рано кола експлоадира в малък град на границата на размирния район Чечня. Взрив пред жилищен блок в Буйнакск уби десетки други. Седем дни по-късно пикап се взриви и разруши девететажна сграда във Волгодонск. Загинаха 17 души.

На 23 септември Путин заключи, че вината е на терористие в Чечня и нареди масирани въздушни удари срещу севернокавказкия регион. Ден по-късно той произнесе фразата, която го изстреля нагоре.

„Ще ги преследваме навсякъде. Извинете ме, че го казвам – ще ги хванем в тоалетната, ще ги затрием в клозета на двора“.

Това се превърна в крилата фраза на Путин, която определи тона на последвалото 20-годишно управление.

„Да, това е един от първородните грехове на Путин“, казва Сергей Ковальов, бивш депутат и правозащитник, ръководител на комисията за разследване на взривовете в началото на 2000 г. „Взривовете и предизвиканият страх бяха неговият шанс. Той се възползва от тях, за да вземе властта и да отговори със сила в Кавказ“.

Елцин вече бе подкрепил Путин, който година по-рано е изтеглен начело на основната служба за сигурност на Русия, ФСБ. Когато го обявява за министър-председател, Елцин анонсира също, че това е неговият кандидат за наближаващите президентски избори.

На 31 декември 1999 г. Елцин подава оставка и назначава Путин за изпълняващ длъжността президент. По това време втората опустошителна война в Чечня вече е в разгара си.

„Високо квалифициран партньор“
Година преди идването на Путин на власт, Русия спира да обслужва дълга си, рублата поевтинява рекордно, инфлацията заличава спестяванията на много руснаци. Това ерозира доверието в Елцин. По това време здравето вече му създава проблеми, има новини за сериозни проблеми с алкохола и за поне една сърдечна операция. Членовете на семейството му са свързвани с корупционни сделки.

Пет години след края на първата война в Чечня, безвластието все още цари в региона, а от чужбина пристигат все повече радикализирани бойци, за да се присъединят към съпротивата. На 7 август прочутият чеченски командир Шамил Басаев и йораднският радикал Ибн Хатаб влизат в Чечня и обявяват Свещена война. Местните полицейски сили сами отвръщат на удара, без помощ от по-добре екипираните федерални сили.

Два дни по-късно Елцин уволнява правителството и прави Путин премиер. Бившият офицер от КГБ е бил чиновник на средно равнище в общината в Санкт Петербург в началото на 1990-те. Без никакъв управленски опит, без популярност и без подкрепа сред избирателите.

В телефонен разговор с тогавашния президент на САЩ Бил Клинтън Елцин уверява:

„Сигурен съм, че ще го намериш за високо квалифициран партньор“.

На 4 септември, в разгара на боевете в Дагестан, избухва първата експлозия. Кола се взривява пред пететажна жилищна сграда в Буйнакск, загиват шестима.

Това е първият подобен взрив след разпадането на СССР. За повечето руснаци това е просто продължение на насилието в отдалечения размирен регион.

Пет дни по-късно, малко след полунощ, експлозия разтърсва девететажна сграда в покрайнините на Москва. Над 100 апартамента са разрушени, 106 души са убити.

Руснаците са потресени.

Елцин нарежда претърсването на хиляди сгради за укрити експлозиви. Путин обявява 13 септември за ден на национален траур. Около 5 часа сутринта на този ден избухва осеметажна сграда в друг район на Москва. Убити са 119 души.

Три дни по-късно четвърта сграда е срутена след избухване на кола бомба в южния град Волгодонск. Убити са 17 души.

Взривовете предизвикват паника сред населението и съмнения в способността на Елцин да ръководи страната. Все повече представители на службите публично обвиняват чеченските терористи.

На 23 септември, по време на посещение в казахската столица Астана, Путин се зарича да се справи с „бандитите“ – дори и да са в тоалетната.

Чували със захар в мазето
Ден преди коментара на Путин за тоалетните, в град Рязан се случва друг инцидент. Двама мъже, които се придвижват с автомобил с московски номера, са забелязани да внасят чували в мазе на сграда. Службите отцепват мястото и разкриват, че в чувалите има експлозиви, детонатор и таймер, настроен за 5:30 сутринта.

Същата вечер Путин благодари на разследващите за разкриването на поредния атентат. На следващия ден полицията в Рязан арестува трима агенти на ФСБ по подозрение за подхвърляне на чувалите. Наследникът на Путин начело на КГБ, Николай Патрушев, обаче обявява инцидента в Рязан за учение и се извинява за предизвикания сред населението страх.

„Не става дума за планиран взрив, това бе обикновено учение. Чувалите бяха пълни само със захар. В тях не е имало експлозиви“, казва Патрушев.

Седмица по-късно Путин обявява начало на сухопътната инвазия на руската армия в Чечня, а авиацията започна да обстрелва региона.

На 2 февруари, два месеца след като Путин става президент и почти пет месеца след като е посочен за премиер, руската армия навлиза в чеченската столица Грозни.

Следващия месец Путин печели 53% от гласовете на предсрочните президентски избори, неговата първа изборна победа. Официалното разследване за взривовете приключва през 2002 г. със заключение, че отговорността е на чеченските бойци.

Независими журналисти, изследователи, дори и депутати, провеждат собствени разследвания и откриват сериозни противоречия.

„Фактът, че правителството на Путин никога не разрешава пълно и прозрачно разследване, също е проблематичен“, коментира Ковальов.

Ръководената от Ковальов комисия е блокирана, след като агенти от службите започват да заплашват нейни представители. Адвокат Михаил Трепашкин е бил арестуван и обвинен пред военен съд за разкриване на държавна тайна. Той прекарва четири години в затвора. Журналистът Юри Шекочихин умира мистериозно след отравяне.

Друго разследване е проведено от Александър Литвиненко, бивш офицер от ФСБ, който работи заедно с историка Юри Фелштински и публикува заключенията си през 2001 г. в „Новая газета“. Разкритията са публикувани и на английски език през 2007 г. в книгата „Да взривиш Русия“, с финансовата подкрепа на избягалия от Русия милионер Борис Березовски. Същата година Литвиненко умира след отравяне в Лондон. Живеещият вече в САЩ Фелштински вярва, че взривовете са организирани от руските служби за сигурност, за да бъде оправдана военната акция в Чечня и да бъде укрепен силовият образ на Путин.

„Тогава беше ясно, че ФСБ взриви сградите, за да бъде обявена война на Чечня, а това доведе до избирането на Путин“, каза той пред Радио Свободна Европа.

„20 години по-късно нищо не е излязло, което да опровергава това. Нищо, което да разклати теорията. Излязоха дори факти, които я подкрепят“.

Иван Дарийков