В рубриката „Стара Загора – Обич моя“ по материали от книгите на Любка Бояджиева ще се запознаете със забавната история на няколко ученички от Търговската гимназия през далечната 1949 година.
В края на 40-те години на ХХ век, през последната година на обучението ми в Търговската гимназия в Стара Загора, беше сформиран девически баскетболен отбор към градския спортен клуб „Левски“. Всички бяхме ученички от Търговската. Бяхме първите! Бяхме основателките! За зла участ, старозагорски фотограф беше изложил на витрината на ателието си една снимка на отбора ни и то на главната улица, точно срещу градската градина. Минал директорът – другаря Стойков, и видял компрометиращата снимка. Разгневил се. Още на другия ден ни извика в дирекцията и строго ни порица за проявеното лекомислие, за това, че сме позволили да сложат снимката ни насред града и всички да ни гледат по шорти, с голи крака до над коленете. Даде ни строг ултиматум: Веднага тази снимка, която срами нас и училището, да се махне оттам! Иначе утре – да не се вясвате в училище!
Тичешком се озовахме във фото ателието. Въпреки протестите на фотографа, снимката беше прибрана. Да не ни резили!
А шортите ни, в интерес на истината, не бяха чак толкова къси – стигаха почти до коленете ни, много по-дълги, отколкото са днешните мини полички, с които ученичките ходят даже и на училище.
O tempora, o mores!
Важното е, че ни се размина. Бяхме все примерни ученички и с отличен успех.
По материали от книгата на Любка Бояджиева „Приказка за нашето време“
В памет на Любка Бояджиева
