Какво (не) искат студентите. Конфликт между студенти и ръководство във ВМИ – Стара Загора.

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 40, 1990 г.
КАКВО (НЕ) ИСКАТ СТУДЕНТИТЕ
● САМО ИНСТИТУТСКИ ЛИ Е КОНФЛИКТЪТ МЕЖДУ ЧАСТ ОТ СТУДЕНТИТЕ И РЪКОВОДСТВОТО НА ВМИ – СТАРА ЗАГОРА? ● ОПИТИ ЗА ДИАЛОГ, БЕЗ ВЗАИМНО ИЗСЛУШВАНЕ

[ad id=“225664″]
Инцидентът вече нашумя след публикацията във в. „Студентска трибуна” – от средата на март във ВМИ – Стара Загора, студенти предявяват пред ръководството на института искания за демократизиране на управлението и за реално участие на студентите в решаването на проблемите на висшето учебно заведение. След първото искане (с общ характер) до ректора следва второ от 30 март, подкрепено от 382 подписа с искане за свикване на ново общо събрание с участие на равен брой (по една трета) студенти, асистенти и хабилитирани лица, като в писмото се сочи, че подписалите го гласуват вот на недоверие на сегашното ръководство. Тъй като, според студентите, академичният съвет не обръща внимание на исканията, то от 11 април студентското театрално студио обяви щафетна гладна стачка, която след два дни бе подкрепена от Независимото студентско сдружение в института. В декларацията, с която се обявява стачката, се казва: „… Ние стоим зад нашите искания и сме убедени в тяхната правота. Стачката е безсрочна и ще продължи до избор на ново общо събрание…” Двайсет и шест студенти и преподаватели ще гладуват всеки по два дни.

[ad id=“263680″]
Най-общо – така се развиват събитията през последните един-два месеца в медицинския институт. Истината изисква да се отбележи, че 382-мата, подписали искането за свикване на ново общо събрание, представляват около една трета от общия брой на студентите.
Но трябва да се признае и друго: в продължение на години проблемите във ВМИ в Стара Загора не бяха решавани по най-добрия начин и се трупаха един след друг, като създаваха скрито, но не малко напрежение. Така се създаваше постепенно това недоверие на студентите в институтското ръководство, което сега излезе наяве и постави новото ръководство (да припомним, че проф. Григор Велев е ректор от 10 ноември м. г.) в крайно затруднено положение. От една страна, стремежът на ректора и на неговия екип към положителни промени е повече от явен. Едва ли може да се очаква, че натрупаните проблеми с години ще бъдат решени сега за няколко месеца. От друга страна, процесът на демократизация – според стачкуващите студенти и подписалите декларацията, е твърде незабележим и трябва да бъде задълбочен и ускорен. Това е възможно само в случай, че се избере ново общо събрание. Кой е правият?

[ad id=“236993″]

-Ние сме ново ръководство на института – коментира исканията на студентите проф. Велев. – И ако човек погледне безпристрастно, ще види, че вече сме успели да променим нещата и да тръгнем по пътя на демократизацията. Но това не означава, че ще се съгласим с всички искания на студентите. Първо, 382-мата студенти далеч не са всички студенти на института. Второ, излезлият закон за автономия на ВУЗ наистина не регламентира какъв трябва да бъде делът на студентите в общото събрание, но има становище на съвета на ректорите на медицинските институти – 15 процента студенти, 14 процента асистенти, 65 процента хабилитирани лица и 5 на сто дейци на здравеопазването. Смятаме, че такъв състав би отговарял най-точно на функциите на общото събрание. Предложихме на студентите да се създадат контактни групи (нашата се води от доц. Логофетов) и да започнем разговори. Но студентите все още не са създали своята група. Трето, сега е по-важна от всичко изпитната сесия и нашето становище е да се отложи този разговор за след изпитите.
Използувам случая да потърся от проф. Велев отговор на още един въпрос, по-скоро на съмнението или на слуховете, че сред преподавателите е разпространен списъкът на подписалите студенти – за сесията. Ректорът категорично отхвърли слуховете:

[ad id=“236999″]

-Няма да позволим нито един студент да бъде „скъсан” на изпит поради лично отношение. Всеки подобен случай ще бъде проверен и злоупотребилите ще бъдат най-строго наказани. Което не означава, че преподавателите ще бъдат снизходителни повече, отколкото всеки друг път. Изпитът все пак е проверка на знанията на студента и който не се е готвил…
Дано всички студенти да са се подготвили добре за предстоящата сесия. И дано след нея да се стигне все пак до диалог с ръководството, независимо от броя на искащите го. Вероятно няма да е леко да се намери общ език, но в името на бъдещето на института това е наложително. Защото не е тайна, че именно за бъдещето на ВМИ – Стара Загора, досега е мислено прекалено малко – институтът е без клинична база, нивото на подготовката на студентите и на научната работа са далече под европейските изисквания; дори доста от обикновените социално-битови нужди на студентите не са били разрешавани… С една дума, предстои много работа. И това е обща задача. И на студентите, и на преподавателите. Оставям без отговор въпроса трябва ли да има избор на ново общо събрание, законен ли е вотът на недоверие, гласуван от 382-мата студенти, кога ще завърши гладната стачка и кога ще се ускори демократизацията, защото отговорът трябва да бъде намерен не извън, а вътре в института.
Лъчезар ЛАЗАРОВ