КАКВО ОПЕЛО СЪОТВЕТСТВА НА ВЛАДИЦИТЕ – АГЕНТИ НА ДС

За кончината на митрополит Симеон, в мире агент на Първо и Второ главни управления на Държавна сигурност, атеист, член на БКП
В последния ден на страстната седмица, Велика събота, тялото Господне е било положено в каменен гроб. Затова в събота православните почитат паметта на покойните си близки.От медиите научихме, че преди седмица в гр. Финиск Аризона е починал Западно и Средноевропейският митрополит Симеон, както и за намерението тялото му да бъде изложено на почит.Предлагаме ви коментарът на преподавателя по Църковно право в Богословския факултет на Софийския университет доц. д-р Дилян НиколчевПочина Западно и Средноевропейски митрополит Симеон – Симеон Димитров Костадинов (1926) – агент „Христов” на Второ управление на ДС от 1964 г. и секретен сътрудник „Торис” на Първо управление от 1966 г.През ноември 1967 г. е назначен за оперативен работник, офицер от секретния щат на разузнаването. Като резидент в САЩ работи едновременно за Първо главно упраление на ДС и за КГБ.Той е единственият от агентите в Светия синод, който е бил и щатен служител на ДС. Досието му е запазено. Декларира сам себе си в своите донесения като невярващ в Бог. Член е на БКП.От досието му се вижда, че е отговорен за смъртта на поне двама души – един румънец, представител на Румъния в ООН – вербуван от амераканското военно разузнаване – и един епископ хърватин, които са предадени по негови донесения на ДС, а ДС от своя страна на КГБ и братските служби, вкл. и на югославската УДБА и румънската СЕКУРИТАТЕ.Човешката смърт натъжава близките на покойника, неговите колеги, почитатели. Това е по човешки разбираемо. В този смисъл, независимо от дългогодишната съпричастност на Симеон Костадинов към репресивната Държавна сигурност, в чисто човешки план редно е всеки християнин да каже: „Бог да го прости!“В каноничен план обаче, намерението на Св. Синод да извърши архиерейско опело над покойника, който сам себе си обявява за атеист и който, както споменах, в продължение на десетилетия се изявява като българския Щирлиц „на тихия фронт“, преминава всякакви канонични граници.Това решение е одиозно по много причини, разчитайки във всички случаи на психологическата реакция на българина, според която за умрял лошо не се говори. В случая нека да се остави на изследователите да обговорят „лошотиите“ в своите научни изследвания.От гледна точка на каноните обаче, да погребваш лъжехристиянин – който сам себе си е осъдил по време на епископската си клетва: „Няма да върша нищо по принуда, макар и от силни на денят!“, а в случая дори няма такова насилие, а напротив – съвсем съзнателно и доброволно от страна на Симеон Д. Костадинов – аг. „Торис“ и „Христов“) и то последством архиерейски чин, демонстрира пълна синодална съпричастност към тоталитарното минало, богохулство в есхатологичен план.

ДОЦ. ДИЛЯН НИКОЛЧЕВ  Студия Трансмедия