От старозагорското село Дъбово на север в Стара планина, се намира Тревненският проход. Сега там Балканът е пресечен от жп линията до Велико Търново. Гара Кръстец за всички съвременници и най-вече за тези, които обичат планината и туризма, е приказно място с красивите си горски пътеки и хижите. Но какво от българската история, свързано с тази местност, се крие в тъмния 12 век?
През 1185 г. България е под византийско владичество. Братята Асен и Теодор-Петър вдигат въстание. Според хрониста Никита Хониат причина за избухването му е отказът на император Исак II Ангел да зачисли престолонаследниците в прониатските списъци. Началото било успешно за въстаниците. Императорът предприема няколко похода срещу българите. През 1187 г. той е спрян при силната крепост Ловеч и след като обсадата не успява, бива принуден да сключи мир. Това на практика означавало възобновяване на българската държава.
През 1190 г. същият Исак II Ангел решава да заличи отново България от картата и предприема нов мащабен поход. Преминава през Стара планина и се насочва към Търновград. Двамата братя Асен и Петър осъзнават, че не могат да се противопоставят на ромеите и напускат града. Те отиват при куманите за помощ. Освен това изпращат в лагера на византийците лъже-дезертьор, който казва, че към града пристигат множество кумански отряди. Тъй като не искал да се сражава с тях близо до Търново, императорът решава да се оттегли в Тракия. Докато армията му преминава през Тревненския проход, попада в устроена от българите засада и бива посечена. Легендите разказват, че това се е случило в местността Кръстец.
През 1190 г. след битката в Тревненския проход Петър предава реалната власт на брат си, като запазва титлата, но се оттегля в Преслав. Формално в страната се установява двуцарствие, но на практика цялата власт се съсредоточава в ръцете на по-малкия брат Асен.
