Какво ще е бъдещето на хората с „тъмно“ минало

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 36, 1990 г.
Както вече обещахме в един от предишните броеве на вестника, връщаме се повече подробност на вълненията в Старозагорския затвор. Екипът на вестника, който срещна с представители на лишените от свобода, се опита да разбере исканията и да потърси причините, предизвикали стачката.
КАКВО ЩЕ Е БЪДЕЩЕТО НА
ХОРАТА С „ТЪМНО“ МИНАЛО

ХРОНОЛОГИЯ: На 17 април, вторник, около 40 души от изтърпяващите наказание в затвора отказват да излязат на работа. На следващия ден броя им достига 70. в четвъртък, 19 април, общият брой на стачкуващите вече е 176 души, а двама от тях успяват по гръмоотвода да се покачат на покрива на затвора. На ръководството на затвора е връчена декларация от името на 54 души, осъдени по глава 1 от Наказателния кодекс (за шпионаж и диверсия и във връзка с т. нар. възродителен процес). С тази декларация читателите бяха запознати от информацията в бр. 33 на в. „Септември”. Същия ден се състоя среща в затвора с журналисти от различни издания и Радио Стара Загора. На 20 април, петък, вълненията продължават – четирима затворници успяват да се качат на покрива на затвора и да останат там до събота следобед, когато са запознати със споразумението между Главно управление на затворите и представите на софийските затворници.

След задължителните (и обстойни) проверки влизаме в кинозалата на Старозагорския затвор. Тук вече ни очакват по петима представители на всеки отряд. Предстои ни да чуем тежки думи. По адрес на правосъдието, на обществото, на затворите, на нас, журналистите. Става ясно, че в Старозагорския затвор, освен вече споменатите осъдени по глава 1 на наказателния кодекс има и осъдени за криминални и стопански престъпления. Също така и около 85 обвиняеми и подсъдими, които все още не знаят каква ще бъде тяхната окончателна съдба, но до окончателните си присъди те се намират в затвора. За различен срок. Най-тежките случаи – до 2 години. А това вече е недопустимо! Общо е мнението, че мястото на тези хора (до присъдата) не е в затвора, а в следствени изолатори. Но такива изолатори няма. Значи, щом законът не е съвършен, той трябва да бъде променен.

[ad id=“263680″]
Пръв взема думата Владимир Игнатов, говорител на 54-мата затворници, съдени по глава І и във връзка с т. нар. възродителен процес:
-Освен ефективната стачка, от днес (всъщност от 19 април – б.р.) обявяваме тридневна предупредителна гладна стачка в знак на солидарност със стачкуващите затворници и всички стачкуващи в България. Ние ще стачкуваме, докато не се състои исканата от нас пресконференция.
Исканата пресконференция е с журналисти от в. „Демокрация”, „Свободен народ”, „Дума”, „Нова светлина”, „Народна младеж”, телевизията и радиото и кореспондентите на агенциите Ройтер и Би Би Си.
Следва Юри В. Благоев, затворник от първи отряд:
-Настояваме за пълна амнистия. Заявяваме, че голяма част от присъдите ни са завишени, за да има икономиката безплатна работна ръка. Ако не се вземат мерки, целият отряд ще стачкува… Аз съм политически затворник. Не мога да си представя, че някой днес може да посегне върху най-святото – свободата на човека. Изпращал съм молби до много инстанции – без никакъв резултат…
Тези въпроси ще се повтарят в още много изказвания. Имат ли основание твърденията за завишени присъди? Очевидно отговор по принцип не може да бъде даден. А за всеки случай поотделно?
Петър Георгиев Божков, следствен от VІІІ отряд:
-От вчера и нашият отряд обяви стачка. Искаме да се промени законът за изтърпяване на наказанията, да се ускорят следствените процедури и да се освободят всички следствени до произнасяне на окончателните им присъди, да се прегледат всички следствени дела на задържаните до 10 ноември м. г. и да се установи обективната истина, да се даде всеобща амнистия. Аз съм от седем месеца в затвора. Имам вина, не отричам, но нямам присъда. А има в отряда хора, които и повече време стоят като мен…
Така е. опитваме се да разберем. Вероятно от всичко най-страшна е неизвестността.

[ad id=“236999″]
Георги Попов, представител на ІV отряд:
-Искаме да се отмени смъртното наказание в България. Наказанията до 5 години да се изтърпяват в т. нар. трудово-поправителни общежития. Да се променят режимите. С тях се наказва не лишеният от свобода, а неговите близки. Преобладават вътрешните наказания „лишаване от свиждане”. Друг въпрос са т. нар. пари за лавката, които ни се удържат. Много са. Докога в затворите ще се работи без пари? Осемдесет на сто от заработката я взема държавата и като излезем от затвора, какво имаме? – Нищо. Излизаме с работните дрехи и като няма какво да правим – пак с тези дрехи се връщаме…След 1982 година присъдите се завишават и се поддържа изкуствено баланс – да не остане затворът без хора…
Подобно беше изказването на Дечко Кънев от V отряд, който посочи и примери за неоснователно завишаване на присъди или на неправилно водене на следствието (примерите ще бъдат дадени на прокуратурата за проверка). Стефан Николов от ІV отряд отново постави въпроса за амнистията, както и за връщане на имената на мюсюлманите. „Преди един месец, каза той, сме подали молби, но резултат няма.” Мнението на Любомир К. Добрев е, че „най-напред се гледа кой е извършил престъплението”. А Кирил Рашков от ІV отряд, представител на циганите, както каза, също поиска амнистия за осъдените по живковско време. „Аз съм един от тези, които бяха в лагерите край Ловеч и Белене. Онези, които убиваха, бяха от лагеристите…”
Особен е случаят и на Кирил Любомиров, един от 74-мата осъдени по наказателно дело 508 на Бургаския съд. Насочваме вниманието на компетентните органи към това дело. Конкретни са исканията и на Илия Сеновски, Малаков, Трайко Димитров. Трудно ни е да напишем за всичко, но нищо казано на тази среща няма да остане в тайна.

[ad id=“237001″]
Стоил Георгиев:
-Искам да кажа няколко думи за ТПО в Черна гора. От 1986 година съм там. Нормата е 1 500 тухли да извадиш от горещия ринг. А на обяд – една паничка ядене…
Следва официалното съобщение на ръководството на затвора, че от 15 май ТПО в Черна гора се закрива.
Николай Касабов:
-Всеки дърпа чергата към себе си. Повечето сме виновни, но се изкарваме все невинни. Истината е, че има хора с такива съдби, че да се чудиш какво правят, кой ги е осъдил. Аз идвам от ТПО в Разделна и мога да направя сравнение – тук условията не са толкова лоши. Но например медицинското обслужване е зле, а има болни, които се нуждаят от периодични прегледи, от лечение, от диета и т.н. искаме амнистия – с една трета намаляване на присъдите. Искаме да ни се даде възможност да започнем отначало…
Възможност всичко да започне отначало… Кой може да каже дали това е възможно и от кого зависи. Само от амнистията ли? В част от изказванията бе подчертано, че в останалите страни от Източна Европа, амнистия е дадена. В Съветския съюз – две. Общо взето обстановката във всички затвори в страната е напрегната. Добре разбираме апела на Красимир Янков, председател на ІV отряд: „Помогнете ни. Не допускайте да се упражни никакво насилие!” Говориха още няколко души: Стоян Ил. Данев, Костов, Радостин Дончев. А имаше и конкретни молби до журналистите. Всичко, което научихме, ще стане достояние на компетентните органи и обществеността. Ние подкрепяме оформилото се мнение – и на затворници, и на ръководството на затвора, – че затворите трябва да станат място не само за изтърпяване на наказание и поправителен труд, а място и за превъзпитание: че е нужно да се подобрят условията – битови, санитарни, трудови; да се подобри медицинското обслужване; да се открият следствени изолатори; да се подхожда диференцирано към всеки отделен случай. Затворниците, въпреки престъпленията, които са извършили, са хора, част от нашето общество. Да се откажем ли от тях?
Лъчезар ЛАЗАРОВ
Сава САВОВ
Атанас ЖЕКОВ