Като осъзната необходимост

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 11, 1990 г.
КАТО ОСЪЗНАТА НЕОБХОДИМОСТ
В бр. 4 от 12 януари т.г. във в. „Септември” бе публикувана позицията на някои от ръководителите на културни институти в града във връзка с предложението строящият се Партиен дом да бъде предоставен за Дворец на културата. В подкрепа на предложението се изтъкват „исторически”, „геометрични” и други аргументи.
Изхождайки от състоянието, в което се намира материалната база на тези институти, не може да им се отрече известно право в исканията, особено на УНБ „Захарий Княжески”. Вярно е, че не отговаря на всички изисквания базата на Историческия музей, Художествената галерия, Клуба на дейците на дейците на културата и все пак я има и се ползва от тези институти.
Напълно споделям мнението, че е редно новата сграда на Партийния дом да бъде използвана за друга цел, но едва ли е най-подходящо за Дворец на културата.
Колко от жителите и гостите на града са посетили през миналата година например Художествената галерия? Кокетната сграда ли е това, което привлича ценителите на този вид изкуство? Кой има достъп до Клуба на дейците на културата и Дома на художника? Имаме ли Клуб на инженера, лекаря, машиностроителя? Къде се помещават културните домове на учителя, на работниците от транспорта? Къде прекарват свободното си време децата и младежите от Стара Загора?
Аз лично не мога да дам отговор на въпроса кое привлича повече някои културни институти към въпросната сграда. Дали залите и фоайетата, или просторните канцеларии, в които удобно биха се настанили номенклатурните кадри на тези учреждения.
Предлагам, като гражданин на Стара Загора и като комунист, сградата на новия Партиен дом да бъде обособена като дворец на младежта със зали за тихи и електронни игри, дискотеки, киносалон, видеоклуб и други.
Смятам, че комунистите, от чийто членски внос са отделени средства за строителството на Партийния дом и гражданите на Стара Загора не биха имали нищо против децата им да прекарват смислено и пълноценно свободното си време в една красива сграда, разположена в близост до античния форум и предоставяща чести контакти с гостуващи в двореца произведения на изкуството, дело и на творците от града.
Според мен това ще бъде най-рационалният вариант за използването на сградата, но смятам, че това не бива да се счита като жест на покаяние от страна на партията а просто като една осъзната необходимост. Защото ако трябва да има покаяние, би трябвало да го стори партийният работник, прокарвал решенията, спуснати отгоре, журналистът, словославил другаря „еди кой си”, научният работник, получавал не малко срещу званията и титлите си, но не дал почти нищо срещу това, работникът, работил три вместо осем часа, творецът, „творил”, но за себе си.
Не! Не покаяние, а просто осъзната необходимост.
Петър ПЕТРОВ
партиен организатор в Общинския партиен комитет с. Опан


image0 (9K)