На 19 април 1944 г., прокопавайки галерия за противосамолетно скривалище, войници от противовъздушната отбрана се натъкват на Казанлъшката тракийска гробница. Гробницата е построена в края на IV в. преди Христа и се смята, че е била предназначена за знатен тракиец , приближен на одриския цар Севт. Състои се от три помещения – правоъгълно преддверие, през тесен дълъг коридор се влиза в кръгло помещение – погребална камера. Камерата е покрита с конусовиден купол и е украсена с орнаментална и фигурална живопис. По своята архитектура Казанлъшката гробница може да се определи като уникална за времето си постройка. Изградена е наравно с околния терен, ориентирана от север на юг. Входът и се намира от югоизточната страна. Казанлъшката гробница е първият български обект, включен в Световния списък на паметници на ЮНЕСКО. Днес оригиналната гробница е запечатана, а на няколко метра от нея е построено нейно копие, което е отворено за посетители. Тя се състои от три помещения – преддверие, изградено от камъни и глина, тесен тухлен коридор и тухлена гробна камера с камбановиден купол.