В сезона на празника на виното публикуваме стихотворението, от което фразата „Жени и вино! Вино и жени!“ е станала крилата. Да си припомним кой е нейният автор.
[ad id=“263680″]
Прости мъртвило, роден край, прости!
Пред мене нов живот се днес открива,
с нов трепет се сърцето ми опива,
и моят дух неудържим лети
към щастие – към бури и вълненйя?
Пиян съм аз от мойте младини!
Тъй хубаво е всичко окол мене!
Жени и вино! Вино и жени!
[ad id=“225664″]
II
Колиба кривнала е ваший храм,
кандило слънцето ви е… – Плъзнете
по призраци, а мене оставете
да поживея, както аз си знам:
в безумства и вов вихрени наслади!
И погребалний ми ли чуйте звън,
не ме окайвайте, че сили млади
прахосал съм: то беше дивен сън!
III
О, нека отлети живот крилат –
ала със пълна чаша във ръката,
кога тъй сладостно шуми главата,
когато цял е в рози Божий свят!
И нека отлежала се отпусне
на топломраморните й гърди,
несвестно нека шепнат бледни устни:
– Ах, тихичко ми пей, не ме буди!…
