Авторът Светослав Диамандиев обследва детайлно и всеобхватно останките на Мадарския комплекс и доказва, че неговото изграждане е било дело на от Бога цесАря Омуртаг, в рамките на еднократен творчески процес. Той обосновава тезата си, че въпреки запазената бедна информация от надписите, прототипът на конника е кан Тервел.
[ad id=“225664″]
Светослав Диамандиев разглежда тезата на старозагорския изследовател Димитър Димитров за монотеистичната дохристиянска религия на българите като прибавя към аргументите на автора набор от свои доказателства.
[ad id=“236993″]
Трета по значимост е студията за българския произход на владетелите на славянските племена от района на днешен Киев.
[ad id=“236999″]
Авторът определя титула на българските владетели в Дунавска България, след Крум, като цесАри, а не царе. Според него първият български цар е Фердинанд І(1908-1918).
[ad id=“263680″]
Като прибавка към историческите си работи Диамандиев представя свои разработки за понятието „национално малцинство” и как да пишем с латински букви български думи.
[ad id=“218001″]
Светослав Диамандиев е издал до сега в рамките на 8 години още седем свои изследвания и в т.ч.: „Датите на възцаряване на българските канове до Умор. Привързване на българския циклов календар към християнския календар” (2006), „Една представа за сливането на българи и славяни” (2007), „Непознатите Кирил и Методий” (2008), „Коя е рождената дата на българската държавност в Европа” (2008), „Защита на българската писменост от преди 870 г” (2013), „Исторически разкази за български владетели и още нещо”(2014).
